Китай: колос на глинени крака. Пукане на балони очаква Поднебесната по пътя към "нова норма"
Паниката на борсата в Шанхай не оставя никакви илюзии - това не е локален проблем на фондовия пазар, става дума за натрупани дисбаланси в китайската икономика. Надутите балони носят хаос и разрушения на световните пазари. Китай се готви за "твърдо приземяване".
На борсата в Шанхай настъпи затишие - индексът не пада повече. Забраната на китайското правителство за продажба на акции и отварянето на къси позиции, вливането на ликвидност на пазара (по някои оценки става дума за половин трилиона долари), а също и ангажиментът на продавачите да изкупят своите акции даде резултат. Впрочем, да се върне на изгубените позиции Shanghai Composite в близко време едва ли ще успее, той се срина с една трета, сваляйки капитализацията на борсата с повече от три трилиона долари.
Какво се случи там всъщност, може само да се досещаме. Комунистическото правителство твърдо контролира информационните потоци. Това поражда много конспиративни теории, например, за злонамерени действия на чуждестранни трейдъри. Така, властите тези дни замразиха сметките на Citadel Securities, влизащ в групата на американския хедж-фонд Citadel LLC.
Може би чиновниците ще установят кой именно натиска спусъка и предизвика срива. Напълно вероятно е, че този човек вече е установен и ще отговаря с цялата строгост на китайския закон. Но сривът на борсата в Шанхай, който мнозина сравняват с краха на Уолстрийт през 1929 г., за внимателните наблюдатели не беше изненада.
Балонът на пазара започна да се надува през лятото на миналата година и правеше това толкова стремително, че едва ли можеше да съществува дълго. През юни 2014 г. Shanghai Composite варираше около 2000 пункта. Година по-късно той се покачи над 5000 пункта, а сега се коригира до 3700. Китайските регулатори съдействаха за скока. Те решиха да "помогнат" на местните компании да се разплатят дълговете си пред банките чрез привличане на акционерен капитал. Вторият елемент беше - кампанията за привличане към борсовата търговия на граждани, на които беше отворен достъп до кредитен ресурс.
Дълговите проблеми не бяха решени. Официални числови оценки за дълговото бреме не съществуват, но компанията за консултации McKinsey го оцени на около 28 трилиона долари. Това е няколко пъти повече от БВП на Китай и един път и половина повече от най-голямата икономика в света - американската.
Като най-проблемни се смятат дълговете на общините. Наскоро Шън Сунчън, шефът на статистическия отдел на Народната банка на Китай, напълно неочаквано призна, че облигационните заеми в размер на 2 трилиона юана (около 320 млрд долари)не напълно могат да бъдат погасени.
Неотдавна властите публикуваха данни за равнището на просрочените кредити в банковата система. То не е голямо - 1.87%, но аналитиците смятат, че това число трябва да се повиши няколко пъти, защото китайските чиновници традиционно понижават мащаба на проблемите, които е невъзможно да бъдат проверени.
Сега към кредитните проблеми се добавят и "уличните инвеститори", изгорели заради спуканите балони на борсата в Шанхай. На ред са и нови балони, които, ако се спукат, могат на практика да погребат банковата система.
През последните години в Китай с ударни темпове се строяха жилища, обществени сгради, търговски центрове, пътища и промишлени предприятия. Разширяването прие такива мащаби, че сега цели градове пустеят. Според аналитиците, около 70 милиона жилища в Китай не се използват.
Повечето инвеститори вземаха кредити от банките, за да направят тези "инвестиции". Но не успяха нито да продадат, нито да отдадат под наем тези жилища. В повечето случаи тези нови градове стоят на "голо поле", до тях е трудно да се стигне, а наоколо няма никаква работа. Жителите на мегаполисите не ходят там, а китайците от провинцията нямат пари за това. Количеството на непродадените обекти души пазара, на който някога имаше бум на търсене, отбелязва ВВС. През април тази година стойността на жилищата в 70 най-големи града в Китай падна с 6.1% в сравнение с аналогичния период на миналата година. Падането на цените върви вече осем месеци.
Същата е ситуацията и при търговската недвижимост. Според оценката на компанията CBRE, в Китай се строят половината от всички търговски центрове в света. В малките центрове китайците не търгуват и изграждат предимно мегамолове. Строителният сектор държи около 20% от БВП на Китай. Това строителство се обслужва от гигантска промишленост.
"Производството на цимент се увеличи с 2 млрд тона, което сега, след спирането на строителството на многоквартирни сгради, неизползвани летища, автомобилни магистрали и мостове без коли, безсмислени жп магистрали, два-три пъти превишава вътрешните потребности. През последните три години Китай произведе повече цимент от САЩ за целия ХХ век.", пише американският политик и бизнесмен, основателят на ресурса Contra Corner, Дейвид Стокман.
Китай увеличи производството на почти всички основни промишлени стоки. Въведени бяха толкова много мощности за производство на стомана, че даже милионите квадратни метра ново строителство и пускът на 23.7 милиона автомобила за миналата година не поглъща целия обем на производството.
Според прогнозата на един от лидерите на металургичния сектор ArcelorMittal, потреблението на стомана в Китай през последната година ще бъде около 730 млн тона, а производството - 840 млн тона. Заради свръхпроизводството цените в Китай са на минимално равнище за последните 20 години, изчисли China Iron & Steel Association. Излишъкът на китайска стомана отива за износ и не позволява да се повишат световните цени.
Като цяло стойността на основните борсови стоки (метал, нефт и прочие) падат вече няколко години, в това число и заради излишъка на мощности в Поднебесната.
През последните пет години обобщеният индекс Bloomberg Commodity практически през цялото време е в низходящ тренд. От пика 352.6 пункта, достигнат на 29 април 2011 г., той падна до 183.3 пункта на 4 август 2015 г.
Това е съвсем кратък преглед на дисбалансите в икономиката на Китай, която почти 30 години се развива екстензивно. От няколко години ръстът се забавя, въпреки че Националната банка и правителството вкарват пари в икономиката, защото ликвидните кризи станаха все по-чести. Само от началото на тази година финансовите власти понижаваха основната лихва няколко пъти - от 5.6 пункта до 4.85%, както и нормите на резервите - от 20 до 18.5%.
Китайската икономика се забавя. Темпът на ръста на БВП падна от двуцифрено число до 7%. Износът не расте, вносът се понижи с повече от 15%. Индексите за деловата активност остават на ниски нива. Равнището на заплащане на труда в мегаполисите почти се изравни с това в Източна Европа, а числеността на трудоспособното население започна да се съкращава. Разбира се, официалната статистика е положителна, но на нея никой не й вярва.
Петр Орехин, "Газета.Ru"
Фото: Hung Chung Chih,
Shutterstock.com