Турция се намира в повратна точка от своята история след проваления опит за преврат на 15 юли. Оцелелият президент Реджеп Тайип Ердоган получи освежаваща доза легитимност и спечели нов съюзник: религиозният плам на улицата. Ердоган може да използва тази сила както да съсредоточи властта в президентската институция, така и да окуражи религиозните сили да превземат страната и да го короноват като ислямски водач.

Въпреки че досега в стила му бе повече постепенно да превзема властта, мощният изблик на ислямска подкрепа през уикенда може да се окаже съблазнителен. Турция в момента е там, където беше Иран през 1979 година – дали надигащата се ислямска революция ще надделее над светските сили?

Докато заговорът за преврат се развиваше в петък вечерта, Ердоган се обърна към религиозните чувства на народа и призова привържениците си да започнат контрапреврат. По негова заповед над 80-те хиляди джамии в Турция призоваха вярващите на молитва в 1:15 ч. през нощта – време, в което хората обикновено не се молят. Стратегията проработи, призивът за молитва подейства като призив за политическо действие, а религиозните турци излязоха на улиците срещу светските военни. Заедно с проправителствената полиция, те надвиха нескопосания опит за преврат.

От 15 юли насам настроенията в подкрепа на Ердоган в Турция се покачват. Призивите за молитва продължават да звучат през целия ден (ислямът изисква само пет призива за молитва в определени часове), напомняйки на религиозните турци тяхното политическо задължение да подкрепят президента.

Ердоган е политик с ислямистки произход, който дойде на власт през 2003 година като министър-председател и лидер на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Тогава той водеше политика на икономически растеж, за да изгради подкрепящата го база. Той изостави ислямистката политика за сметка на реформите и пътя към членство в Европейския съюз.

След като спечели изборите през 2007 и 2011 година с платформа за икономически успешно управление, Ердоган все пак стана силно консервативен и авторитарен.

Сега той редовно потъпква свободата на изразяване, на свободно събиране или сдружаване. Той затваря или превзема медии. Той забранява достъпа до социалните мрежи, затваря журналисти и праща полиция срещу опозиционни демонстрации.

Ердоган също подкрепя всяко действие за налагане на религията: през декември 2014 година държавният Висш образователен съвет на Турция издаде препоръка за въвеждане на задължителни курсове по сунитски ислям във всички държавни училища, дори и за 6-годишни деца.

През 2014 година Ердоган напусна премиерския пост и лидерството в партията заради ограничения в мандатите. За сметка на това той овладя президентството – доскоро институция със слаби правомощия, но това неотменно се променя. Превратът дава извинение на Ердоган да продължи напред с плановете си за постигане на парламентарно мнозинство, което да му позволи да промени Конституцията и да стане едновременно и премиер, и лидер на партията, без да освобождава президентския стол.

Това е неговият подход на постепенно консолидиране на властта, който може да го превърне в най-силния човек в Турция от установяването на многопартийна демокрация през 1950 година. В същото време това е риск: на последните два избора партията на Ердоган достигна най-много до 49,5% подкрепа и въпреки че популярността на президента се покачва след опита за преврат, няма никаква гаранция, че това ще трае до следващите избори. Когато и да ги насрочи Ердоган, те трябва са най-късно следващата година.

Затова на дневен ред идва втори, по-бърз път до властта: ислямистка революция. Привържениците на Ердоган, които излязоха на улицата срещу превратаджиите и които от тогава не спират да изпълват площадите в страната, не са типичните консервативни привърженици на ПСР, а по-скоро ислямисти, дори и джихадисти. През уикенда тълпи от фенове на Ердоган залавяха и пребиваха войници, които са подкрепяли преврата. В мрежата се появиха снимки на обезглавен в стила на „Даеш“ войник.

За съжаление, напоследък джихадистките настроения в Турция стават все по-забележими, което се дължи в немалка степен на политиката на Ердоган в образованието, както и на неговата политика за Сирия, която позволи на радикални ислямисти да използват Турция за своя база. Според скорошно проучване на Изследователския център „Пю“, 27% от турците нямат отрицателно отношение към т.нар. „Ислямска държава“. Сега Ердоган може да впрегне тези сили, за да подпомогне евентуална ислямистка революция.

Революциите не се нуждаят от мнозинства, а от гневни и превъзбудени малцинства, които искат да вземат властта чрез насилие. След проваления опит за преврат, турската политика все още не се е успокоила. Ердоган все още не контролира цялата страна, което обяснява защо не се върна веднага в столицата. Все още не беше сигурно. Религиозният плам обаче се покачва: джамиите продължават да призовават за молитва през целия ден. Ислямисти и джихадисти, които са гневни на военните, изпълват улиците, а турците с различна политическа ориентация се страхуват да напускат домовете си.

Ако Ердоган иска да нагорещи още повече религиозния плам, той може да превърне религиозния контрапреврат в ислямистка контрареволюция и така да отмени статута на Турция като светска демокрация. Изкушението става още по-голямо от факта, че военните вече не са в състояние да противодействат, след като са разделени и дискредитирани в очите на обществото заради проваления опит за преврат.

Но една ислямистка революция носи рискове. Турция може да бъде изключена от НАТО, което ще оголи страната за близки врагове, включително и Русия. Това със сигурност ще доведе до икономически срив, което ще накърни властовата база на Ердоган.

Първият сценарий, в който Ердоган използва опита за преврат, за да консолидира властта си, е по-вероятен от втория, но вероятността от ислямистка революция в Турция никога не е била по-голяма.

Сьонер Чаптай, Клуб Z

Сьонер Чаптай е старши изследовател във Вашингтонския институт за близкоизточна политика. Коментарът му е публикуван в Wall Street Journal. Преводът е на Клуб Z.