Първан Симеонов: Може би има щипка "Москва". Това е човек, обучаван в САЩ да води авиацията на фронтова държава
Мажоритарната избирателна система е нож с две остриета, защото тя може да дава стабилност, ясна отговорност, но в същото време намалява броя на ефективните партии, казва социологът от "Галъп".
-Г-н Симеонов, как разчитате отражението на резултатите от изборите върху случилото се през деня?
-Съвсем логично. Първо, най-нормалното нещо на света е политическите партии да послушат волята на гражданите, на народа. Второ, това е логично политическо позициониране, защото трудно се застава срещу 3 милиона и половина. Трето, това е и опит за тактическа изгода, може би, защото мажоритарната избирателна система на два тура на теория и практика стимулира двублоковост, фаворизирайки най-големите политически играчи. Не случайно от по-малките политически играчи започнаха да се чуват гласове против.
Струва ми се, че е възможно някой в ГЕРБ да допуска, че мажоритарна избирателна система в тура ще им осигури по-скоро служебен добър резултат на едни предстоящи избори. А тук, разбира се аз трябва да вплета своята позиция на изследовател, на човек, който се занимава с политически анализ и с политически изследвания. Мажоритарната избирателна система е нож с две остриета, защото тя може да дава стабилност, ясна отговорност, но в същото време намалява броя на ефективните партии. Което означава, че мнозина ще си мислят, че по този начин поощряваме повече граждани, а не партии, каквото и да значи това – повече личности, а не партии, а всъщност ще се получи бетониране на партиите. Страх ме е, че можем да излъжем хората в този дебат.
Също така ме е страх, че не това е важният дебат за българското общество, защото този дебат създава за пореден път усещането, че чрез промяна в процедурите, по които се прави политика у нас, ще постигнем по-добри резултати и по-качествен живот. А боя се, че по-качествен живот в България не е възможен бързо, просто защото нашата икономика не произвежда, не добавя кой знае колко стойност, няма кой знае колко наукоемки отрасли, няма кой знае какво образователно ниво, за съжаление. Това е проблем на човешкия ресурс, на човешкия капитал, с който България разполага. Този проблем няма бързо решение. А ние с цялото говорене за Велики народни събрания, нови Конституции, смени на избирателната система създаваме усещането, че държавата може да се рестартира някак си. Е, не може. За съжаление няма бързи решения. Ще заключа така, защото тук не мога да скрия и емоцията си. Но вижте, в крайна сметка, просто се смени президентът. Трябва ли да преучредим цялата си политическа система, само защото в едни избори е сменен президентът. Моят отговор е категорично не. Това ще бъде загуба на национално време.
-Може би модата се налага от слогана за смяната и новия президент – промяна. И след като модният вятър диктува промяна, логиката очевидно е: хайде да натиснем копчето за рестарт.
-Много сериозна мода е това, донякъде много опасна. Тази мода е обладала целия западен свят, заедно с Русия и Турция, като се замислим, Централна и Източна Европа на колко места има национално-консервативна, национално-популистка вълна. Сега видяхте какво стана в САЩ. Да, има общи антиелитни, антисистемни настроения. Даже бих казал, че така звучи новата консервативност. Така звучи мълчаливото мнозинство. Така звучат онези, които казват: "Премного, доста, западен, либерален, кух консенсус политически лицемерен. Давайте да стъпим здраво на земята и да се обърнем към добрите стари традиции."
-Неоконсерватизъм срещу неолиберализъм – това ли е?
-Например. Само че този неоконсерватизъм звучи като реакция срещу модернизационните процеси и по естествен и много лесен път се съчетава с този популизъм, с този протестен вот, с този афинитет към личната харизма, към това наказателно електорално поведение, с това търсене за промяна. В България го живеем – на всеки 4 години вкарваме малък популист, а на всеки 8 вкарваме голям популизъм. 2001-2009 сетете се, явно е дошло времето за големия популизъм. Помислете само колко антиелитни настроения имахме – референдум, непартиен кандидат Радев, антисистемен кандидат Марешки, протестен кандидат Каракачанов. Всичко това науката нарича "популизъм". Да, съзнавам, че терминът "популизъм" във всекидневен дискурс носи неприятна оценка, затова правя това уточнение. В науката, когато говориш, няма ляво и дясно, а има народ и елит, това се нарича "популизъм".
-Кое изигра ефекта на снежната топка между двата тура на президентските избори? Кандидатите имаха много малка разлика на първия тур – 3% и изведнъж тя скочи на 23%.
-Не, то не започна между двата тура, започна последната седмица, последната десетдневка преди първия тур, когато стана ясно, че Радев може да победи. Тук, за чест на агенцията, която представлявам, трябва да ви кажа, че ние бяхме първите, които 3 или 4 седмици преди вота, при това на два пъти обявявахме, че на балотаж стигне ли се, Радев като че ли е с по-големите шансове. Другите колеги по-късно след нас съобщиха сходни тенденции. Имаше един момент, в който Борисов като че ли хвърли кърпата, както в бокса. И вместо да поддържа докрай своята кампания, той започна да се държи като човек, който може да загуби тази кампания.
А не на последно място между първия и втория тур, той дори си позволи вече да усили този ефект на снежната топка като каза, че това било грешка. Трудно е да накараш хората да гласуват за една грешка. И някъде там, още последната седмица преди първия тур, нещата се счупиха. Те са се износвали дълго, внезапно се счупиха. И тази тенденция и ние, и другите изследователи, я хванахме на ниво 10 на сто, което не е малка разлика. Към онзи момент това се изчисляваше на 300-400 хил. гласа, но това беше средата на седмица преди втория тур, а тенденцията продължаваше, както и съобщихме, което съвсем не е изненада, че тя финишира на 800 хил. гласа.
-Руски кандидат ли е ген. Румен Радев? И има ли московска връзка, московски пръст в нашата кампания?
-Може би има щипка "Москва".
-Със сигурност.
-Но щипка. Вижте, това е генерал от НАТО, това е човек, който в крайна сметка е обучаван в САЩ да води авиацията на фронтова държава, каквато е България в момента. Ние сме на разлома Изток-Запад в момента, на най-невралгичния ъгъл. Такъв човек не може да стане български президент без това да е в синхрон със западните и прозападните партньори. Така си мисля. Друг е въпросът, че съвременният западен свят май не знае накъде е тръгнал. Традиционните европейски авторитети се срутват. Виждате, че дори САЩ не знаят в каква посока поемат. Русия надига глава, увеличава външнополитическата си амбиция. Има мигрантска криза. Всичко това кара българите да гласуват със скептицизъм към прозападния либерален консенсус, с повече национализъм, с повече популизъм. Ето това е гигантската предпоставка, която направи Радев възможен.
Гигантското топене на авторитети е в западния свят. Просто светът е нов, променя се със седмици. Това е едната предпоставка. Другата е тази, за която ви казах – ние с някакво наивно сизифовско усилие, с някаква умопомрачаваща цикличност повтаряме една и съща грешка на популизма – да дойде новият, след 4 години – да дойде новият, след 4 години – да дойде новият. Добре, колко пъти трябва да правим една и съща грешка, за да разберем, че колкото и нови да идват, ние все оставаме недоволни. Аз не го разбирам наистина. И как да ви кажа, като съчетаем тези две обстоятелства, всички антипартийни настроения, добавете и няколко грешки на ГЕРБ в хода на кампанията, непредизвикани от нищо, които говорят за това, че Борисов е загубил интуицията си, а той загуби ли интуицията си, явно загубва себе си, защото всички друго може да няма, но интуиция е той. И ето ви перфектна буря за ГЕРБ – съчетаване на няколко неблагоприятни обстоятелства, които направиха възможна разлика от 800 хил. гласа от нищото.
Разбирате ли, нямаше видими белези на случващото се – то се случва под повърхността. ГЕРБ просто трябваше да издигне Йорданка Фандъкова и да се чудят дали ще бият на първи тур. Но не – те издигнаха Цачева. Толкова.
Цоня Събчева, Радио "Фокус"