Не живеем в "Туин Пийкс", но совите определено не са това, което са. На пръв поглед всичко се развива нормално, европейски, открито – ГЕРБ, като първа политическа сила, се среща по ред на номерата с партиите, спечелили мандати в 43 НС. Преговорите продължават 4-5-7 часа, чертаят се червени линии, опорни точки, индиански нишки...

Пред медиите се анализират съвпадения и противоречия. Говори се за принципи, личностите са уж на заден план. И тук идва парадоксът – оказва се, че всъщност от тежките преговори нищо не зависи. ГЕРБ просто имитира "добро политическо поведение". Защото ГЕРБ не преговаря за правителство, а подготвя почвата за два сценария – отказ от съставяне на кабинет по вина на Реформаторите и Патриотите или сглобяване на правителство със скритата подкрепа на ДПС.

Доказателствата: При консултации за кабинет носителят на мандата кани председателите на партиите (коалициите) заедно да положат основите на бъдещо правителството. Едва след постигане на съгласие по важните политически елементи на споразумението между тях, разговорите се прехвърлят към екипите за уточняване на детайлите. ГЕРБ избраха обратна тактика – първо назоваха бъдещите си партньори – РБ и ПФ, след това започнаха технически преговори, но неясно защо с всички парламентарно представени партии и то по детайлите от предизборните им програми.

Кой започва с мазилките и латекса, без да е положил фундамента, колоните и плочите? Ясно е, че се сглобява "картонен" макет на коалиция, а не истинска коалиция. Какво стана ясно досега? ГЕРБ разбраха, но не ни казаха, че БСП са готови на всичко, за да останат във властта - да се отрекат от всички основни леви постулати в програмата си (данъци, пенсии, реиндустриализация и др.) и от "национално отговорни решения", каквото и да разбират под това.

Причината е прозаична - искат да запазят големите си руски енергийни спонсори, мигриращи вече към ГЕРБ. Кой от тях ще "помни" БСП след две години, когато тя удари 10-те процента и започне да се разпада. Без вливанията на руския енергиен бизнес левицата ще се мята като риба на сухо до бавния си и мъчителен край.

С ДПС ситуацията е друга – там има голямо съвпадение на програмите на двете партии на макрониво. Сараите са единствените, които заявиха, че са готови да подкрепят безусловно правителство на малцинството. Това свръхдоверие, този политически лукс си има цена – няма съмнение, че тя е договорена още през юни т.г., когато ДПС свали кабинета Орешарски от власт.

ДПС може да не участва пряко в следващия кабинет, но ще продължи да контролира нещата зад паравана. Да разпределя апетитните обществени поръчки и европейските пари, за да могат обръчите от фирми да се въртят и мултиплицират. Така че, ГЕРБ не прави анти-ДПС коалиция. Готви правителство с ДПС!

Малко реформатори и малко патриоти за "разкош". Ако не може да ги събере анблок, ще приложи тактиката "разделяй и владей" – на един ще даде образователното министерство, на друг – на външните работи, на трети – на правосъдието... Министерства за раздаване има – това на икономиката ще се цепи на три, агенциите се удвояват, държавните фирми - утрояват. Ако не мине и този "номер", и цензурата ще свърши работа, нали си е на ДПС. Големият проблем на тази конструкция е какво ще се прави със "слона в стаята", чието име никой не назовава – Делян Пеевски (разбирайте Ахмед Доган).

Самият факт, че ГЕРБ не посмяха да споменат името му и на срещите с ДПС и с Реформаторския блок, и пред медиите, е поредното потвърждение, че моделът "КОЙ" наистина контролира законодателната, изпълнителната и съдебната власти. И ако не бъде демонтиран, няма никакво значение кой ще е в управлението. Нищо няма да се промени.

Затова след 7 часа преговори с Реформаторския блок ГЕРБ се заяде за формата, а не за съдържанието им – колко депутата РБ гарантира, кой е имал пълномощно, пък кой е нямал, печатно ли са написани условията или някой ги е добавял на ръка, юридически кой бил едно цяло, и кой - една четвърт, и т.н. Заблуда, която може да се разкрие с едно изречение – консултациите по конституция се водят между председателите на парламентарни групи, да се пита сега кой е легитимен да преговаря от двете страни е преждевременно.

Истинската причина е въпросът "КОЙ" - ГЕРБ буквално изригнаха на него и "наредиха" на реформаторите да не ги занимават с "глупости", а да дойдат със списък с кадрови предложения. И назоваха истинския препъни камък – предложената от РБ реформа на съдебната система. ГЕРБ е за НЕреформа в съдебната система. Точно както и ДПС. А именно реформата в съдебната система е лакмусът за това кой е и кой не е част от модела "Пеевски". Защото последните години доказаха, че ако "КОЙ" управлява съдебната система, "КОЙ" управлява и държавата.

Нали няма илюзии, че докато ДПС контролира ДАНС, следствие, прокуратура и съд, няма как тази власт да бъде преоснована на здрав фундамент? Вместо реформа, която да направи съдебната система истински независима и да донесе на хората така очакваната справедливост, за някои олигархични кръгове е по-удобно да я държат на ръчно управление от Сараите.

В тази ситуация не е много трудно да се види правилното поведение, но не е никак лесно да се отстои, защото изкушенията са много. За мен ключовото е Реформаторският блок да остане извън сивата зона на задкулисието, да се опази от модела "Пеевски", за да не излъже стотиците хиляди българи, които ни дадоха доверието си на тези избори. Да, важно е да се запази единството на ПГ и на Реформаторския блок. Но не на всяка цена. По-добре разцепление в името на истината, отколкото параван на модела "Пеевски". /БГНЕС