Путин лети за Ню Йорк за Генералната Асамблея на ООН. Президент е, а Б.Б. се триуми и не лети...
Запотените от плонжиране журналюги, обслужващи по пълна програма селяндурите, наричащи се в тв ефир - "ние като политици трябва", са се реднали предизборно за поръчки и пачки. О, да - "ние политиците" трябва да се пръждосват, дума да няма, но няма да сторят зле, ако вземат със себе си и подгъзуващата пасмина от клана на "шишковците". В това време "Аз"-политикът на нашето време изглежда кахърен - даже на фона на слънчевата кавказка овчарка. И зад московска стражевая да се нафотка, все тази, много му личи, че се триуми накъде да поема - да добутва премиерстването, или да се пласира за президент с "шишковците" изотзадзе.
Като реднахме невинно "московска стражевая", та се присетихме за текста на Михаил Зыгарь, главен редактор на телеканала "Дождь", публикуван в критичния към Кремъл сайт "Слон.Ru". Авторът припомня, че руският президент Владимир Путин се кани да лети за Генералната Асамблея на ООН в Ню Йорк. И забива почти "дисидентски", ех - "Фактически това е нова серия от традиционния американски сериал "диктатор в Ню Йорк".". Сега си представете как журналюги на кастинг за навеждане и плонжиране при "шишковците" пласират подобна формула за "Аз"-политика. О, не - не сте прави. "Бойко" няма как да лети за Ню Йорк с "приятеля Вова", не е държавен глава...
Четивото на руския журналист е препоръчително за нашия "Аз"-политик. "Това се е случвало, навярно, стотина пъти - "главният враг" на Америка пристига в нейното сърце", дипли ги едни Миша от непослушния тв канал "Дождь". И припомня, че докато Бойко Борисов се канеше да си лъска обувките на тротоара край придиханните пърхащи репортерки, Владимир Путин вече бе получил бойното си кръщение в Давос и Ню Йорк. Вярно, на 6 септември 2000 г. не му се получи баш пиарът, но пък на другия ден си го върна на отиващия си Бил Клинтън, влязъл вече в ролята на "президент-патица".
Миша разказва почти с носталгия - вместо отровен сарказъм предлага "конспиративна ирония". Класика в жанра за язвителните руски журналисти, които не подгъзуват на "Вова и компания". "Външнополитическата кариера на Владимир Путин започна с неговото запомнящо се официално посещение в Ню Йорк през септември 2000 г. Той пристигна за "Срещата на хилядолетието" - заседанието на Генералната Асамблея на ООН, на която отиващият си президент на САЩ Бил Клинтън се постара да събере едва ли не всички световни лидери.
Путин все още беше новак - от момента, когато в Давос бе зададен знаменитият въпрос - "Who is Mr. Putin?", беше минала само половин година. Затова Срещата се тълкуваше и като сгледа за новия руски президент и за него бе много важно да направи впечатление. От самото начало не се получи. По жребий на руската делегация се падна той да говори 31 по ред, а пръв държа реч домакинът на срещата - Бил Клинтън. Руската делегация употреби страхотни усилия и успя да изтъргува за Путин възможността да размени мястото си с президента на Кипър Главкос Клиридис, който трябваше да говори пети.
Речта на Клинтън бе триумфална. Той заяви, че човешкият живот е по-важен в съвременния свят от границите, суверенитетите и независимостта на държавите. След няколко месеца Клинтън трябваше да сдаде поста и това беше неговият бенефис. Всички гости му оказаха уважение. Завършвайки, Клинтън седна на мястото си под всеобщи аплодисменти. В това време Путин преговаряше речта си пред погледа на журналистите.
Но когато дойде времето за речта му, Бил Клинтън разсеяно се протегна, стана и тръгна към изхода. След няколко минути навън се устреми по-голямата част от присъстващите в залата. Владимир Путин завърши петминутната си реч при забележимо опустяла зала.
На следващия ден той, наистина, отмъсти за обидата. На приема в музея "Метрополитен" Бил Клинтън стоеше на входа, посрещайки гостите, за да се снима с тях за спомен. Когато американският президент заговори с Владимир Путин и предложи да се фотографират, той изведнъж го захапа: "Вие не сте ли все още действащ политик? Защо Ви е, докато сте още жив, музей да си организирате.", завършва острия пасаж в предългата си знаменита статия Миша.
Толкова за захапката на "младия Путин". Петнадесет години по-късно Вова Путин не може да не точи зъбки за "патицата" Обама, за да я сдъвче алангле. Споко за "Бойко" - той няма да лети скоро за Ню Йорк.
bgsniper.com