- Ваш кандидат ли е Пламен Орешарски, г-н Станишев? Вярно, вие се разграничихте от този слух, но продължават да ви приписват кандидатурата за президент на Орешарски? Защо?

- Какво ли не ми приписват. По същата логика може да ми пришият и Ивайло Калфин, и Татяна Дончева. Единият съм издигал и за депутат, и за вицепремиер, и за евродепутат, и за кандидат-президент. А г-жа Дончева – за народен представител. И за Георги Първанов съм водил две кампании за президент. Хората се променят. Личните амбиции или политически интереси често надделяват – над идеята за лоялност към партията, която ти е дала шанс, а често надделяват и над здравия разум.

Нито един политик не бива да забравя, че има и по-умни, и по-симпатични от него. И всеки един от нас дължи своите постижения преди всичко на тези стотици хиляди хора, за които БСП е кауза и най-вече заради нея гласуват за кандидатите ни. Смея да твърдя, че лично аз никога не съм забравял тази максима.

Но не мисля, че решението на г-н Орешарски да се кандидатира за президент ще му донесе удовлетворение.

- Май бягате от конкретен отговор за Орешарски!

- Не, защо? Кандидатурата на г-н Орешарски наистина е изненада за мен. Сигурен съм, че той добре разбира, че кандидат без подкрепата на сериозна политическа сила няма никакви шансове за дойстойно представяне. Затова казах, че очаквам много скоро да стане ясно, коя политическа сила стои зад него. Неслучайно вече мнозина анализатори сочат към ДПС. Разбира се, нашите опоненти разчитат да се внесе смут и объркване в средите на БСП и да се мобилизират избиратели на други партии. Забележете изказванията на г-н Цветан Цветанов, живнаха реформаторите и "протестърите". Разчитат да събудят притъпили се страсти и емоции.

Само че подценяват интелигентността на българите. Хората отлично разбират, че състезанието на президентските избори е между БСП и ГЕРБ. И тандемът, който може да събори "загадъчната" до днес фигура от ГЕРБ, е единствено Радев - Йотова. Всичко друго е премерване на силите за предстоящите парламентарни избори, или пазарлък за втория тур и други сложни сметки. Има всички шансове, независимо от интересите на партийните централи, на втори тур не само избирателите на левицата, но и всички, които искат промяна – самостоятелна и със самочувствие външна политика, компетентно отстояване на националните ни интереси във все по-сложния свят, и не на последно място място – социално ангажирана справедлива държава – да се обединят зад кандидат-президентската двойка на БСП.

- Но Пламен Орешарски е човекът, когото вие посочихте за кандидат-премиер през пролетта на 2013 година.

- Кандидатурата на Пламен Орешарски за премиер изигра своята много положителна роля за резултата, който "Коалиция за България" постигна през 2013 г. - близо 950 000 гласа. В условия, когато целият властови, силов, медиен, финансов ресурс беше категорично в полза на ГЕРБ. Не е тайна, че много гласуваха за БСП като инструмент да не се допусне втори мандат на партията на Борисов. Далеч преди да номинирам г-н Орешарски за премиер, заявих в програмно изказване на пленум на БСП, че нашето бъдещо управление не трябва да бъде тяснопартийно, а с ума и таланта на много по-широк кръг хора. Затова и в листите ни тогава бяха включени много професионалисти, не обвързани партийно с БСП. Повечето от тях, хора като проф. Анелия Клисарова, д-р Таня Андреева, Десислава Терзиева и много други, се държаха далеч по-партийно от мнозина наши формални "партийци".

- Защо тогава се спряхте на Пламен Орешарски?

- Фигурата на Пламен Орешарски като кандидат-премиер беше контратеза на съдържанието и стила на управлението на ГЕРБ – вместо партизанщина – широка отвореност и толерантност, вместо репресия – компетентност и спокойствие, вместо импровизация и надуване на балони – усърдна и професионална работа. Всичко това, наред с последователната линия на БСП в продължение на четири години доведе до резултат – възможност да съставим правителство. След изборите ми беше предложено да оглавя кабинета с аргумента, че ситуацията е много сложна и Орешарски няма достатъчния политически опит в тази по принцип безкрайно сложна политическа среда – да поемеш отговорност за управлението без да имаш абсолюютно мнозинство.

- Става дума за парламентарните избори 2013 г., нали?

- Разбира се, че за парламентарните! Но още преди тях бяхме издигнали кандидатурата на Пламен Орешарски за премиер, тя беше представена пред Националния съвет на партията.

- Но защо все пак издигнахте Орешарски за премиер, след като е имало съмнения, че му липсва политически опит?

- Сметнах, че ще е измама към избирателите. Нямам навика да бягам от моята отговорност и да виня другите. Към всеки, с който съм работил, съм подхождал открито и добронамерено. Разбирам отлично, че г-н Орешарски попадна в много тежка среда и издържа на огромен натиск. А и по същество това беше единственото правителство, което изпълняваше и се отчиташе редовно за една последователна управленска програма. Постепенно обаче нашите партньори изземаха все повече територия, и това не отговаряше нито на духа, нито на целите, които си бяхме поставили.

- Назначавайки Пеевски за шеф на ДАНС не допускахте ли, че ще предизвикате протести?

- Трябва да сме наясно, че с кандидатурата на Пеевски, или без нея, протести и усилия за дестабилизация щеше да има. ГЕРБ просто нямаше да се примирят, че изпуснаха властта, а десницата – че остана извън парламента. В крайна сметка ДПС се договори с ГЕРБ, с надеждата да влезе в управлението през другия вход – отдясно. Както знаем, тези сметки се оказаха криви. За съжаление се затвърждаваше и впечатлението, че г-н Орешарски стана по-близък до младшия партньор в коалицията. Стратегически решения се вземаха без знанието на БСП. Например, за решението да се "замрази" "Южен поток" научих от медиите.

- Шегувате се, г-н Станишев! Вие тогава бяхте лидер на партията мандатоносител. Може ли толкова важно решение да стане зад гърба ви?

- Както всички разбраха, може! Но ще припомня, че независимо от това решение, бяха предприети действия, които доведоха проекта до готовност за строителство във всяко отношение. Чак служебното правителство наистина го спря.

- Според БСП ген. Румен Радев е шансът за промяна. Как ще пробие до втори тур този шанс, като се има предвид, че претендентите за левите гласове стават петима – самият Радев, Ивайло Калфин, Татяна Дончева, Пламен Орешарски, Александър Томов? Левият избирател припознава ли вече ген. Радев за „свой“? Неотдавна вие го посъветвахте да вложи повече жар в кампанията си, дали ви чу?

- Най-голямото предимство на генерал Радев е, че той не е политик и не е обременен от негативите, която всяка партия трупа. Има естествена симпатия към позицията, която зае като офицер по отношение на бъдещето на българската авиация. Има го и уважението към армията като институция и това е естествен мост към партиотично настроените избиратели. Илияна Йотова има огромен политически и партиен опит, което е важно за мобилизацията на нашите избиратели.  Добро начало.

- Стига ли за победа обаче?

- Не, не е достатъчно за победата, към която БСП трябва да се стреми. За постигането ѝ е важно с какъв резултат влизаме на балотажа. На президентски избори винаги сме постигали най-високи резултати. Затова трябва да постигнем 850-900 000 гласа и това е постижимо. За да стане реалност е небходимо широкото, но тлеещо недоволство от управлението на ГЕРБ да бъде събудено, да види носителя на промяната като позиции и действия. С една дума, кампанията трябва да се политизира и да се рамкира двубоят между БСП и ГЕРБ.

Защото управляващите ще се стремят да няма истинска кампания, да приспят хората. Тогава машината им за избори ще надделее. Но ако се събуди вълната от недоволство – нито административния и контролиран вот, нито ресурсите им, ще ги спасят. А има и за какво да бъдат атакувани.

- Вие за какво бихте ги атакували?

-  За какво ли не! От 16 млрд. дълг, през ширещата се бедност, липсата на каквато и да било демографска политика, катастрофата в образованието и здравеопазването до срива на армията и сервилната външна политика. Само за цирка, който сътвориха с кандидатурата ни за генерален секретар на ООН, могат да бъдат бити оттук и до 6 ноември!

Много важно е, обаче, избирателите на БСП, които са фундаментът на резултата на ген. Радев, да почувстват че той е техен кандидат. При добра мобилизация, те ще донесат 2/3 от желания за него резултат на първи тур. Подчертавам това, защото помня 2011 година. До номинирането на Ламбо за вицепрезидент, не успявахме да събудим нужния емоционален заряд, който е решаващ. Споделил съм с щаба моя опит, виждания и предложения за кампанията и се надявам, че в горещата ѝ фаза всички те ще се случат. Сега реализираме две мащабни обучения на доброволци и активисти за кампанията по линия на ПЕС. Естествено, моят най-голям принос ще е в осигуряването на силна политическа подкрепа на нашите кандидати от страна на социалдемократите в Европа.

- ГЕРБ още няма кандидат за президент, но социологическите изследвания не отчитат този факт като недостатък – доверието на гражданите към управляващата партия остава високо. Защо?

- Ако можеха, ГЕРБ биха предпочели изобщо да няма кампания – само едно формално гласуване, за да може предимствата им в "технологията" на изборите да решат изхода още на първи тур. В този смисъл, за тях наистина няма такова значение фигурата на кандидата им. Както Плевнелиев беше посочен "да топли креслото за Борисов", така и този, който ще е номиниран сега - ще е функция на волята на премиера.

Само че изборите винаги са "черна кутия" и никой не знае, как хората ще реагират на едно или друго. Едва ли един и същи трик ще сработи два пъти. Голямото мнозинство българи нямат особено ласкава оценка за мандата на Плевнелиев, който по-скоро разделяше нацията, игра пристрастна политическа роля и повече гледаше да се хареса навън, отколкото да отстои наши интереси.

Може да се получи и разминаване между политическите ръководства на много от  партиите, които участват в управлението, и техните избиратели. Ръководствата са заинтересувани от запазване на статуквото, докато много от техните привърженици на втори тур биха гласували за промяна.

Така че за мен изборите съвсем не са предрешени.

- Може би БСП не е припознавана като алтернатива? От няколко години социалистическата партия не може да стигне 20%, на какво се дължи това? Загубила ли е доверието на хората?

- Категорично не, но никой опонент не ни е нанасял толкова щети, колкото ние сами на себе си. Половината от енергията на партията се пилее във вътрешни интриги и вражди.

Винаги съм казвал, че за да тръгнат след тебе хората, трябва да покажеш, че си силна, уверена и сплотена партия, която може и знае как да реши проблемите на държавата и хората. В този смисъл има на какво да се поучим от ГЕРБ. Да не мислите, че там цари мир и обич?! Но никой не вади споровете на показ. А за левицата дискусиите, споровете, вътрешната демокрация са естествено състояние. Не всяка критика е злонамерена и користна. Не всяко различно мнение е насочено срещу теб. Като идейна партия, БСП не може без това.

Възникнаха ненужни напрежения в БСП - и около номинациите и около формулата за участие. Сега трябва да сме единни. Кампанията за президентските избори е заредена с всички възможности за препозициониране и възход на БСП.

Що се касае до процентите – искам да ви припомня, че след изборите през 2009 г. ни пророкуваха, че на следващите парламентарни избори ще се борим да преодолеем 4 % бариера. Две години по-късно, на президентските избори, взехме 970 000 гласа на първи тур и над 1,5 милиона – на втори. Зад това обаче стои ясна и последователна опозиционност и политическа воля за битка и победа. Смятам, че волята е водещ фактор в политиката.

- Какво мислите за решението на кабинета да замени Ирина Бокова с Кристалина Георгиева в надпреварата за ООН?

- Решението на правителството е абсурдно по съдържание, срамно заради цялостната атмосфера на интриги и бойкот от страна на властта в България и крайно рисково от гледна точка на резултата. Няма прецедент преди решаващите кръгове на гласуванията, които тепърва предстоят, да се сменя кандидатурата. Забележете, че не го е направила нито една държава, в това число тези, чиито кандидати са след Бокова в последното гласуване. Защото целият процес за избор на генерален секретар на ООН е сложна, многоходова дипломатическа игра. Далеч невинаги тези, които са начело на класацията, са финалистите.

- Да, но в рокадата бяха забъркани европейските политически семейства. Какво означава това според вас?

- Опитите да се забъркат в процеса европейски институции и политически семейства цели единствено размиване на отговорността на държавното ръководство. Простият факт е, че нито Европейската комисия, нито Европейският парламент, а още по-малко политическите семейства, участват в процесите в ООН.

В състезанието се надпреварват държави и техните кандидати. Те търсят подкрепа от трети държави. Ще ви дам пример: сред кандидатите в челната шестица има поне трима, които са свързани с европейските социалисти. Сред тях са бившият премиер на Португалия и президент на Социалистическия интернационал Антонио Гутереш, както и външният министър на Словакия Лайчак. И в двете страни управляват партии от нашето семейство. Естествено, като българин, аз правя възможното и необходимото да подкрепям кандидата на България. Най-лошото е, че след това решение България изглежда като страна, която не знае какво иска и е непоследователна. В международните отношения това има дълготрайни последици.

- Кой ще носи отговорността, ако България не реализира тази уникална възможност – да излъчи генерален секретар на ООН?

- За съжаление с бодри крачки сме се устремили към пропиляване на уникален исторически шанс за България. Политическата отговорност за това изцяло ще се носи от правителството на ГЕРБ, а след неговото изявление и от президента Плевнелиев.

Видимо е, че подкрепата от страна на държавата беше куца - половинчата, с недомлъвки и подмятания, преминаваща в открит саботаж от редица представители на властта. Да не задълбавам с инициираната у нас негативна кампания, целяща да се намалят шансовете на г-жа Бокова. Естествено, това беше добре дошло за конкуренцията.

В сложна организация като Обединените нации се отчитат и регионалните баланси. Ако Ирина Бокова не бъде избрана за генерален секретар, тя остава генерален директор на ЮНЕСКО. Малко вероятно е да се допусне две българки да заемат едновременно два от трите или четирите висши позиции в тази система. Това няма отношение към качествата на който и да е кандидат, а е факт от международните отношения. Най-сетне, опитите да се въвлекат в интригата Германия, ЕНП и прочее, не вярвам да помогнат на г-жа Георгиева, защото петте страни - постоянни членки на Съвета за сигурност с право на вето,  едва ли ще са във възторг някой друг да се намества на терена. Версията в медиите, че Меркел е договорила всичко за нова кандидатура на срещата на Г-20 са смехотворни. И реакциите не се забавиха.

- Какво ще даде на българската младеж Европейският план за младежта, приет по ваша инициатива от левите премиери?

- Европейският план за младежта на Партията на европейските социалисти е политически инструмент да започнем решаването на един от най-крещящите проблеми както на България, така и на Европейския съюз – липсата на добра перспектива в живота на младото поколение. За първи път от десетилетия в Европа младите са убедени, че техният живот ще е по-труден и с по-малко шансове, от този на родителите им. И всички го признават като фундаментален проблем пред бъдещето на европейския проект, и всички се вайкат, колко лошо е това. Ние разработихме План, който предвижда чрез четири стълба, с европейско и национално финансиране да започнем да променяме тази реалност.

Първо, искаме увеличаване на фонда за "Младежка гаранция" от 6 млрд. на 20 млрд. евро до 2020 година.

Второ, искаме най-популярната европейскат програма "Еразъм +" да стане достъпна за всички млади хора.

Трето, предлагаме да се въведе европейски културен чек - ваучер с определена сума, за да могат младите хора да имат достъп до европейските и национални културни цености.

Четвърто, искаме създаване на фонд "Детска гаранция", който да дава шанс на деца от по-бедни семейства за достъп до детски градини, здравеопазване и образование.

Имаме подкрепата на всички премиери от нашето семейство. Матео Ренци вече въведе "културния чек" в Италия - от септември всеки младеж, който навършва 18 години получава от държавата чек за 500 евро за култура. Имаме подкрепа и на групата на социалистите и демократите в Европарламента. Оттук нататък започваме политическа битка - в Европа и национлните държави за приемането на този план. Радвам се, че само преди десетина дни, заедно с Корнелия Нинова и Илияна Йотова, дадохме старт на тази кампания в България. Всичко хубаво се постига с натиск и постоянство.

- Председателят на сдружението на общините Гинка Чавдарова заговори за разселване на бежанци у нас. Има ли такива европейски проекти? Възможно ли е правителството да е поело подобни ангажименти зад гърба на Народното събрание?

- В условията на изострена чувствителност и страх сред хората е абсолютно недопустимо да се поемат ангажименти не само зад гърба на Парламента, но и без по-широка обществена дискусия. Преди две седмици се ангажирах и оказах силна подкрепа на искането на правителството  на срещата на върха в Братислава България да получи конкретен израз на солидарност от ЕС за укрепване и охрана на нашите граници. Убеден съм, че това е и общ европейски интерес. Обърнах се към нашите премиери по време на подготвителната ни среща на 16 септември да подкрепят искането на България. С мнозина от тях говорих и лично. Информирах и премиера Борисов за това, защото вярвам, че когато опира до национални интереси, трябва да сме над политическите различия. В резултат на това получаваме 160 млн. евро. И неслучайно 2/3 от премиерите, на които г-н Борисов благодари лично за съдействието, са социалисти - Ренци, Льовен, Соботка, Фицо.

Не съм информиран, дали има други планове и намерения, във връзка с тази помощ за България. Страната ни трябва да изпълнява ангажиментите, които солидарно сме поели преди една година. Иначе, когато на нас ни потрябва подкрепа и солидарност, няма да има откъде да я получим. Но тези ангажименти са ограничени и съвсем приемливи. Категорично обаче не може да допускаме да се превърнем в буферна зона.

Красина Кръстева, "Епицентър"