Българският Давид нямаше никакъв шанс срещу украинския Голиат
"Може би за пръв и последен път коментирам спорт, макар че имам известни съмнения дали точно това е спорт... Разбира се, че ми се искаше Кубрат Пулев да победи. Но: 1. За мен (без да съм никакъв специалист, а направо съм си дилетант) бе очевидна разликата в класите - това са две различни нива... Кубрат няма класата (все още), рано му беше за този бой.
В големия спорт като в голямата политика никой не ти прощава, че си по-слаб и си надскачаш сянката - така можеш самият ти да станеш сянка или да те проснат жестоко, както каза коментаторът - "брутално".
2. Агитацията и пропагандата, патриотизмът и патриотарството попречиха на професионалните експерти да ни кажат истината и ние имахме твърде високи очаквания, които не се базираха нито на класа, нито на стил, нито на рутина, нито на интелект.
Чудеса в политиката, науката, спорта и в живота стават, но за да се случат са нужни определени условия, каквито вчера не бяха налице.
3. За да постигнеш като българин нещо днес (впрочем, знам го с горчивия си опит, така е и в науката) ти трябва да си не "почти" равностоен - ти трябва да си с две нива по-добър и да си признат в света и Европа.
Когато си почти анонимен (поне за половината Запад и за цяла Америка), можеш да си пръв в българското, но не и в глобалното село.
4. Българска слабост (друг е въпросът защо е така) е това да имаме лошо обмислена (или никаква) стратегия и погрешна (или тотално сбъркана) тактика. Честна дума, вчера първата ми реакция бе да напиша във ФБ, че Кубрат имаше абсолютно неадекватна, опасна за него тактика, но, първо, кой съм аз, за да си пъхам носа в такива сложни боксови материи; и второ - някой от коментаторите в студиото го каза малко по-късно.
За жалост, липсата на тактика или тотално сгрешената тактика изяде преди време главата (в "клозетния" мач) на друг един българин, с който наистина се гордея, не само защото съм бил шахматен състезател като дете, но защото наистина по това време бе номер едно в света и бе шахматист, който няма равни на себе си (почти на нивото на Каспаров) като разбиране на една от най-великите игри - Веселин Топалов.
Стратегията и тактиката не са само военни дисциплини, на които се потят слушателите в съответните училища и академии - те са същността на всяка сложна игра, борба, битка. Именно затова при хората и обществата не печелят задължително по-силните - а по-умните стратегически и по-разумните тактически.
Макар че за целта се иска поне относително равенство на силите или не съвсем голяма асиметрия в мощта. Снощи тези условия не бяха налице. Българският Давид нямаше никакъв шанс срещу украинския Голиат. Не и снощи, не и по начина, по който той проведе боя. Това е скромното ми, дилетантско мнение, за което се извинявам и обещавам повече така да не правя..."
Николай Слатински, Фейсбук