Меркел разлюби Путин. Щяла да го спира на Балканите, вай, вай, диплят в "Шпигел"
Ангела Меркел отдавна разлюби Владимир Путин. Писна й от лъжите на Путиновата пропаганда. Руски танкове разорават целините край Донецк, но Путин лъже и маже, че това по никой начин не било вярно. Също като дебелашките лъжи на Хрушчов за "ракетните площадки" в Куба - не били площадки за ракети, а тенис-кортове. Сега тетка Меркел щяла била да спира Путин на Балканите. Особено в България. Вервайте. Най-много руските десантчици да се прехвърлят от Сърбия в България. Апропо. Някои от тях тайно и полека като едни цивилни граждани овладяват старата база на сръбските командоси край Ниш.
"Путин прави всичко възможно да влияе върху политиката в отделни страни от ЕС, и особено в България. Служители в канцлерството са загрижени, че Путин може да се опита да използва интересите на руското малцинство там. Берлин и Брюксел са разтревожени от перспективата българското правителство да се поддаде на руски натиск и да блокира бъдещи външнополитически инициативи на ЕС по-често, отколкото го е правило досега." Това е "невинен пасаж" от статията "Меркел е загрижена от руското влияние на Балканите".
"Само за една година Берлин започва да гледа на Москва като на противник, а не на потенциален партньор, и правителството е разтревожено от растящото влияние на Владимир Путин на Балканите. Да бъде спрян той обаче може да се окаже трудно." Според германското правителство руският президент бил изненадан, че ЕС е успял да постигне консенсус за санкции и че дори страни кандидатки като Черна гора са ги подкрепили.
В обширната статия "Шпигел" разказва за совалките до Русия на Гернот Ерлер, смятан за човека за свръзка с Москва, и как при последното му посещение никой от държавната Дума не искал да разговаря с него. "Посланието бе пределно ясно - Русия вече не се интересува особено от диалог, а руската политика според Ерлер вече следва "принципа на организираната непредвидимост". Путин все още си говори с Меркел, но канцлерката смята, че отдавна има разминаване между това, което той казва, и делата му.
Ние в България като чуем именцето на "комунист на прикритие" като Гернорт Ерлер си спомняме как медийни отрепки в София го чакаха да кацне в столицата, за да "прави соцправителство". Ама лошо. За зла врага над цяла България, ах, се стелела мъгла и самолетът с Гернот Ерлер не можал да кацне в София. Немският "комунист на прикритие" се приземи успешно във Виена и там си остана няколко дни. Он си знае защо...
Нотабилите в Берлин обсъждат как да бъде забавена експанзията на Русия на Балканите, където някои държави не са напълно стабилни, пише "Шпигел". Според Елмар Брок, депутат от партията на фрау Ангела Меркел, в рамките на широка стратегия руснаците се опитват да се инфилтрират икономически в страните от този района. Време да се мисли за нова "стратегия за сдържане", бърборят в Берлин.
"Дори Меркел, въпреки десетките си разговори с Путин, не знае колко далеч е готов да стигне той в конфликта си със Запада и дали разбира достатъчно добре самия себе си." Меркел изискала пълната стенограма от изказването на руския президент пред Валдайския форум преди месец и нещо, в което Путин нападна САЩ като основен разрушител на международния ред и възхода на ислямизма. "Мечката е господар на тайгата и няма да я отстъпи на никого.", отсече тогава Путин. В Берлин се питат къде, всъщност, свършва тайгата за ключовите играчи в Кремъл.
След форума на Г-20 в Бризбейн Меркел произнесе реч в Сидни, където ясно заяви, че "Украйна в никакъв случай не е регионална криза, а засяга всички ни.". Тя добави, че Европа няма да иска разрешение от Москва дали може да се разшири, защото ако се търси съгласието на Русия за Украйна, следват въпроси за Молдова, Грузия, Сърбия, Западните Балкани... Миналата седмица Русия за пръв път се въздържа в ООН при гласуване за удължаване мисията на ЮРОФОР в Босна и Херцеговина, защото в резолюцията имало текст за евентуалното членство на страната в ЕС.
"Шпигел" цитира и поверителен доклад на външното министерство в Берлин ("Руското влияние в Сърбия"), в който се казвало, че "Русия отделя голямо стратегическо значение на Западните Балкани." и се опитва да придърпа Белград отвъд сближаването във военното сътрудничество и газовите доставки, включително с демонстрирането на пан-славянски чувства и реторика. Москва оказва натиск над балканските държави да се откажат от еврочленство или, ако влязат в ЕС, да влияят на решенията на съюза в интерес на Русия, твърди Елмар Брок.
Друг документ, цитиран от "Шпигел" ("Руската стратегия на меката сила"), изработен за Кремъл от Съвета за международни отношения в Москва, отбелязва: "В този район, който традиционно е свързан с Русия, не можем да се ограничим само в инвестиране в компании. Трябва да отделим средства за инфраструктура и за хората, гледащи на Русия като на алтернатива на силата на Запада". "Не можем да се включваме във война с вдигане на залозите.", казва Михаел Рот от външното министерство на Германия. "Трябва непрекъснато да обясняваме на балканските държави, че е в техен интерес приемането им в ЕС."
Фундаменталният проблем е, че Западът няма желание и възможности за ескалиране на противопоставянето. Докато Путин изглежда готов да прокарва руските интереси политически, икономически и, ако трябва, с военна сила, Западът няма кой знае какво да предложи, защото не желае да се стига до военна конфронтация заради Украйна или Молдова, а санкциите срещу Русия предизвикват спорове в Германия и ЕС.
Външният министър Валтер Щайнмайер настоява, че "дори, когато си разочарован след 100 провала да отвориш една врата, дипломацията е затова – да опиташ 101-ви път.". Въпросът е, завършва "Шпигел", дали руснаците вече не са затворили с болтове тази врата.
bgsniper.com