Борис Немцов: гибелта на посредника
Главната особеност на политическото убийство се състои в това, че мобилизира поддръжниците и противниците на убития. Всъщност, именно така може да се определи, че е извършено политическо убийство. При това не е важно какви са били мотивите на конкретните убийци. Ако поддръжниците са разбрали, че трябва да действат; ако тези, които преди са били равнодушни, почувстват, че сега повече не могат да остават настрани; ако противниците са усетили нужда да се оправдават или да отвърнат - значи, имаме политическо убийство.
При тези условия е трудно да се разбере замисълът на убийството. Жертвата бързо става символ, така че едните чувстват, че са стреляли във всеки, а другите, обратно, смятат, че убитият е толкова незначителен, че неговата смърт е не повече от факт на личната му биография. Но не бива да се забравя, че са стреляли не "в някакъв опозиционер" и не в частно лице - стреляли са в конкретния политик Борис Немцов.
Както поддръжниците, така и противниците недоумяват: защо да убиват Немцов, ако политическата му тежест е пренебрежима? Този въпрос е подсказан от прес-секретаря на президента Песков, който заяви, че Немцов "не представлява, каквато и да е политическа заплаха". Но това, разбира се, не е така. И по-точно, това е така, ако се нарича политика само това, което г-н Песков смята, че му е удобно да смята за политика.
Работата е в това, че в Русия днес има два вида политика - "кулоарна" и публична. Кулоарната политика живее вътре в голямата държавно-административна машина. Основен ресурс е статусът вътре в тази машина, а начинът да се придобие е - да се "дослужи" чрез истини и лъжи. Това се отнася и към длъжностите, които формално остават изборни, - именно за това парламентът не е място за дискусии. Кулоарната политика е затворена за наблюдатели, а с най-търсената информация разполагат тези "инсайдери", които имат достъп до кабинетите. В кулоарната политика тежестта на Борис Немцов не беше голяма.
Обаче Немцов отдавна взе решение да влезе в публичната политика. По този начин бързо загуби "кулоарната" сила и харизма, които оставаха у него като при всеки ексчиновник от върхушката. Когато влиятелният в миналото чиновник започва да ходи по кварталите и да бъде подлаган на административни арести, магията на статуса неизбежно изчезва. Вместо това може да се появи ресурса на публичния политик.
Публичната политика се разгръща на улиците, в медиите, в социалните мрежи - с една дума, навсякъде, където има възможност да се направи открито публично изказване. Значението на публичната политика рязко нарасна от 2011 г. насам. До този момент изглеждаше невъзможно масовите акции да събират десетки хиляди души по няколко пъти в годината, а настояващите за смяната на Путин опозиционери постоянно бяха обсъждани в телевизиите. Откровено популистките закони (т.е. нацелени на масово одобрение, а не на масово игнориране), превръщането на някои кротки функционери-депутати в кучета на верига - всичко това показва, че на федерално равнище публичната политика е станала много по-значима от преди.
Борис Немцов беше крупен публичен политик. Основна тема на телевизионния политически дневен ред вече не една година е опасността от революция, а Немцов беше представян като един от възможните й организатори. Може колкото си искате да говорите, че Немцов е незначителен. Това, което е незначително, вие не го забелязвате, а това, което всеки ден наричате незначително, всъщност е значително. Немцов бе едно от лицата на всички масови протестни акции в Москва. В същото време, безсмислено е да се спори, кой го е "назначил" в тази роля и не е ли "издърпал" за себе си славата на други публични политици. Важно е, че на тази позиция беше той, а не някой друг. Очевидно е, че залагането на публичната политика, направено от Немцов в средата на нулевото десетилетие, се оказа успешно. Огромният поток, напиращи да се простят с него, е горчиво доказателство за това.
Ролята на Немцов в днешна Русия не се изчерпваше с това. Кулоарната и публичната политика не съществуват изолирано. В елитните групи неизбежно възниква желание да се възползват от ресурса, който създава публичната политика, за да надделеят в сблъсъка на интереси в кабинетите на властта. И обратно, публичните политици, претегляйки рисковете на откритата конфронтация, могат да се опитат да конвертират масовата подкрепа в позициониране в елитите. Необходими са посредници, за да може да протича този обмен на ресурси - такива, които се чувстват комфортно и в открит, и в кулоарен формат.
Немцов беше прекрасен кандидат за подобна позиция. Общителен, винаги достъпен и готов да помогне - едва ли не на всеки, който се чувства причастен към политическия живот в Русия, или с когото е свързан със спомен. Немцов отлично познаваше цялата опозиционна среда, именно той решаваше конфликтите, възникващи между различните фракции. Не е тайна, че финансираше много мероприятия. В същото време заемаше достатъчно стабилно място в елита благодарение на бившия сан, състояние, начин на живот и контакти. Немцов постоянно се появяваше в обществото на членовете на висшата политическа и икономическа класа, в това число и на неформални мероприятия. Всичко това го превръщаше в идеален оператор, способен да използва масите в интерес на близкия до него елит, и обратно. Именно тази способност Немцов прояви в периода на най-голямо напрежение през 2011-2012 г., когато работеше за ескалация на конфликта между площада и Кремъл, а в необходимия момент показа контрола си над ситуацията.
В книгата си Борис Немцов се нарича "бунтар". За това, че бунтът се различава от революцията, е добре известно, например, от Великата френска революция: когато херцог Ларошфуко-Лианкур съобщава на Луи ХVI за превземането на Бастилията, възмутеният крал възкликва: "Та това е бунт!". Херцогът го поправя: "Не, Ваше Величество, това е революция". Революцията променя основата на режима, самия принцип на разпределение на властта; бунтът е насочен към изменение на разпределението на властта в действащата система. Немцов не беше революционер - той съществуваше в неотдавна възникнала и неустойчива система на взаимно манипулиране между масите и елитите, и в тази система неговата роля беше много важна.
Изстрелите срещу Немцов по най-непосредствен начин са изстрели в тази част на елита, която, стараейки се да стои в сянка, се стремеше да използва публичната политика, за да повиши статуса си в кулоарната политика. Това бе удар по надеждата, че по мирен начин, без революция, ще се постигне това, че мнението на улицата да намира отражение в съотношението на силите по върховете. Именно Немцов предизвика най-голяма злост у тези властни групи, които вярват, че масовите прояви изцяло и напълно са вдъхновени от конкурентите им в елита, а руснаците сами не са способни на никаква проява на политическа воля. В условията на стремително растящ дефицит на ресурси изчезна увереността, че путинският пирог ще стигне за всички, а заедно с нея изтля и готовността да се примиряваш с политическия противник.
Смъртта на Борис Немцов оставя Русия с главния нерешен въпрос, който и сам се опитваше да реши: можем ли да спорим така, че да не убиваме?!
Григорий Юдин, Ст.н.с., Лаборатория за икономико-социологически изследвания, ВШЭ, Slon.Ru