Кой изкара турците на площада в София на 4 януари 1990 г.?! Неформалните лидери бяха във Варна
Кой организира мероприятието с турците, искащи връщането на имената си, на 4 януари в София? Неформалните лидери в този ден бяха във Варна - Ахмед Доган, Касим Дал, Неджметин Хак, все още със "старите нови имена", бяха в дома на Емин Хамди в "Кайсиева градина", където двадесетина турци решават да учредят ДПС - Движение за права и свободи.
Кой тогава организира турците на 4 януари в София? Кой изправи срещу тях сопаджиите-националисти? Кой? И най-вече - защо? Нали на 29 декември 1989 г. бе взето решението на пленума ЦК на БКП, съчинено от Александър Лилов, че имената на турците ще се връщат. Кому бе необходимо да провокира събирането на турците на пъпа на София? Кой създаде обстановка и среда за ДПС? Апропо. Пленумът на ЦК на БКП бе предшестван от организиране на "илюстративни митинги" на турци на 26, 27 и 28 декември, искащи връщането на имената си.
На 25 ноември 1989 г. управление 06 на Държавна сигурност официално е разформировано, но структурата на управлението си остава непокътната, както пише Чавдар Тепешанов в "Отровата". На 3 януари 1990 г. в школата в Симеоново е организирана среща на министъра на МВР ген. Атанас Семерджиев с партийния и служебен актив на ДС. На линия е и Любен Гоцев, новият силен играч.
На 3 януари турците от Кърджали вече пътуват към София. Тумбите националисти получават инструкции. На 4 януари се размахват сопи. Турците са мръзнещи и уплашени. Състрадателни софиянки, живеещи край Храма, им раздават чай. Сопаджиите крещят, но до сблъсък не се стига. С очите си видяхме кротки хора - тук-там някои, сновящи между тях партийни функционери на БКП от общността.
Ролите на партийците в ДС и на номенклатурните играчи от апарата на ЦК на БКП и от ГК на БКП в София бяха разпределени. Апаратчиците отговаряха за турците на площада, а десарите насочваха и удържаха "националистите". Необходима беше илюстрация. Обаче се стигна до контролиран разлом в ЦК на БКП.
На 5 януари областни председатели на БКП организираха партийците по месторабота и изведоха цели работнически колективи на протестни митинги срещу решението на ЦК на БКП за връщането на имената на турците. Сред най-активните беше Петко Данев във Варна. Колоните протестиращи тръгнаха в няколко лъча от 8.30 от различни предприятия - ККЗ, ВАМО, Завод "Черно море", "Елпром".
Десетина хиляди се събраха пред "Партийния дом". Камиони блокираха булевардите. Оперативният и униформен състав на меверейците бе изкаран на улицата. На стъпалата пред "Партийния дом" застанаха големите клечки от областното и градското ръководство на БКП. Попитахме градския председател на БКП-Варна Апостол Димитров защо се стигна дотук и той произнесе станалата култова реплика - "Нищо не ги оправдава тези от ЦК".
Демек и неговия покровител Александър Лилов, който го спаси от изритване подир екшъните, нищо не го оправдава. Нали той беше в основата на решението от 29 декември 1989 г. като председател на ЦК на БКП. Обаче Петко Данев бе натирен едва ли не като "превратаджия" в партията. Партийните водачи оставиха низови активисти да бълват огън и жупел. Чучело на Константин Тренчев беше публично обесено. Постановка.
Александър Лилов, Андрей Луканов, Атанас Семерджиев и Любен Гоцев отвлякоха вниманието от процесите, довели до големия митинг-протест на 14 декември 1989 г. за премахването на чл. 1 от конституцията, постановяващ ръководната роля на БКП. Пренаредиха дневния ред на обществото. Лишиха СДС от електорална база сред турците. Строиха перестройчиците от "опозицията" за "Кръглата маса", редната на 3 януари. Облъчиха амбасадите с данданията за "човешките права".
Създаването на ДПС беше замислено и организирано от партийния актив в ДС под надзора на новите силни на деня в ЦК на БКП. Избухването на Ахмед Доган на 4 ноември 1991 г. от трибуната на Народното събрание, че щял да се бори за забраната на БСП, беше, разбира се, присмехулно в очите на циниците и смехотворно за "конспиративните ироници", пардон за гавраджийската гаргара. Всекиму неговото.
bgsniper.com