Ако опитът за преврат в Турция дойде като изненада, за това имаше основателна причина: Събитието премина подир десетилетия на изследвания за това как, кога и защо се случват преврати.

Метежът в петък вечерта се различава ярко от досегашните превратаджийски модели. Политолози, които изучават схемите на военни преврати твърдят, че в този момент за Турция рискът е бил минимален.

Държавният секретар Джон Кери изрази подкрепа за правителството, но в излъчването му личеше объркване, забелязано от мнозина наблюдатели.

"Пучът изненада всички, включително хората в Турция", заяви Кери, добавяйки: "Трябва да призная, че пучът не изглежда да е бил брилянтно планиран".

Превратите обикновено се управляват не само от заговорниците, но и от структурните фактори. Политолози са проследили факторите в икономическия тренд, политическите свободи и социалното и медицинско обгрижване на населението и са идентифицирали няколко прогностични модели.

Jay Ulfelder, който работи в областта на политическото прогнозиране, е разработил математически модел, който синтезира тези данни, за да може да се предскаже нивото на риск за страната.

Според Ulfelder в изследване, направено за ранно предупреждение, вероятността за преврат е била само 2.5 процента, на базата на данни за 2016 г. Това поставя страната на 56-о от 160 страни, между които Лаос и Иран, и е в рамките на диапазон, смятан за стабилен.

Изследователят твърди, че в страна край чиито граници има въоръжени конфликти, е по-малко вероятно да се случи преврат, защото тогава нацията се обединява около флага.

Лошо планиране беше една от причините опитът за преврат в Турция да се провали, твърдят експерти.

Друг важен фактор е "фрагментирането на елита". Ако фрагментирането по сектори сред влиятелните елити - избрани представители, бизнес лидери, генерали, магистрати и прочие, засили тяхното съперничество за ресурси и контрол, това може да завърши с преврат.

В момента няма признаци за подобно разцепление в Турция. Икономиката в ръст мотивира елитите да поддържат статуквото. Противопоставянето за ресурси и контрол не е в ескалация, за да предизвика криза.

В Турция не се наблюдава социална конфронтация, която недоволни елити често използват, за да дадат тласък на преврат. Президентът Реджеп Тайип Ердоган наистина е поляризиращ електорален фактор, но не забелязваме дълбоки разделения и противопоставяния с групи на гражданското общество, които да генерират нагласи за преврат.

Изследванията показват, че провеждането на успешен преврат прилича на печене на кекс: Има ясна рецепта и ако пропуснете стъпки и съставки, почти сигурно ще се провалите. Съзаклятниците в Турция не са работили по рецептата.

Успешните преврати са като "координирани игри", смята Naunihal Singh, професор във военен колеж. Според неговата теория превратите са успешни, когато водачите убедят офицерите и войниците, че краят ще е благополучен. Това мотивира личен интерес за включване в пуча.

Заговорниците обикновено постигат това с предсказуем набор от ходове - демонстрация на сила, внушение, че повечето от военните са зад преврата, публично изявление от държавни служители на високо равнище, че превратът се подкрепя от елитите.

Превратаджиите трябва да установят пълен контрол върху медиите и потока за обществена информация, спирайки всички предавания, които биха подкопали внушението за неизбежен успех.

Успешните преврати в страни като Турция, които имат силни военни и политически институции, обикновено следват модела на "институционален преврат", твърди Брайън Клаас от Лондонската школа по икономика.

При "институционалния преврат" армията е обединена за овладяването на властта и използва цялата си сила, за да осигури контрол върху ръководните механизми - както сториха военните лидери през 1980 г. Координацията на военния елит се случва, преди да започне преврата. Така останалите елити нямат друг избор, освен да следват същата линия на поведение.

Опитът за преврат в петък вечерта беше неуспешен. В събота сутринта бяха задържани хиляди войници, обвинени в опит за сваляне на правителството.

Когато метежът се поддържа само от фракция служители, трябва да бъдат убедени водещи лидери в успеха на заговора и да бъде мотивиран висш офицер публично да декларира победа на преврата, създавайки впечатление за успех, преди някой да разбере какво се е случило.

Сегашният опит за преврат показва, че "инакомислещи служители" в Турция предприеха само някои стъпки и не успяха в нито една от тях. Демонстрацията на сила на бронирани части и ВВС не се оказа достатъчна, за да сплаши останалата част от военните. Главното е, че нямаше публично лице на преврата, което да демонстрира подкрепа от елита и да ръководи по ясен план.

Заговорниците не постигнаха контрол върху комуникацията с обществото. Президентът Ердоган използва приложението за смартфон FaceTime, за да се включи в информационната игра, което беше странен сценарий, тъй като съществува риск да излъчи сигнал за слабост, но иззе инициативата от заговорниците и призова поддръжниците си да излязат на улицата.

Метежниците не успяха да осигурят пълен контрол върху интернет и мобилните телефонни услуги. Това позволи на правителството да използва каналите на социалните медии и да разпространи апелите за про-правителствени улични акции, подкопавайки чувството за неизбежен успех на преврата.

Протестите срещу преврата и липсата на видими про-превратаджийски тълпи се оказаха ключови за осуетяването на заговора. Успешните преврати трябва предварително да си осигурят подкрепата на граждански движения, използвайки демонстрацията за обществена подкрепа, за да обединят елитите.

Заговорниците се оказаха без съюзници. Не получиха подкрепа от гражданското общество и политическите партии, нямаше изявления в подкрепа на метежа, елитите останаха дистанцирани.

Не е ясно при този сценарий защо заговорниците са вярвали в успеха на преврата, за да рискуват живота си. Ако интерпретацията е вярна, най-простото обяснение е лошо планиране и некадърност.

Фото: Emin Ozmen

Turkey Was an Unlikely Victim of an Equally Unlikely Coup

People stand on a damaged military tank in Ankara on Saturday. CreditEmin Ozmen for The New York Times

If the attempted coup in Turkey came as a surprise, there was good reason: The event went against decades of research on how, when and why coups happen.

Friday night’s uprising appeared to diverge wildly from the usual patterns. And political scientists who study coups say Turkey should have been at little risk.

Secretary of State John Kerry, reiterating support for Turkey’s government, expressed the bafflement felt by many observers.

"It surprised everybody, including the people in Turkey," Mr. Kerry said, adding, “I must say it does not appear to be a very brilliantly planned or executed event."

The gap between Turkey’s insurrection and other coups helps explain why the attempt failed. But it also underscores how many basic questions remain unanswered.
Not the kind of country at risk

Coups are usually driven not solely by individual plotters, but also by structural factors. Political scientists, by tracking factors like economic trends, political freedoms and public health, have identified several predictive patterns.

Jay Ulfelder, who works in the area of political forecasting, has developed a mathematical model that synthesizes this data to predict a country’s level of risk.

Turkey, said Mr. Ulfelder’s research, done in conjunction with the Early Warning Project, was a “very unlikely” candidate for a coup, he said in an email. It had only a 2.5 percent probability of an attempted coup, based on 2016 data. That placed it 56th out of 160 countries, between Laos and Iran, and was within a range considered stable. At-risk countries tend to have high rates of infant mortality, a common measurement of poverty, and poorly performing economies. Turkey’s economy has been growing, and infant mortality has been rapidly declining.

Mr. Ulfelder has also found that a country is less likely to face a coup when there is armed conflict in nearby states, perhaps because of a rally-around-the-flag effect.

Turkish lawmakers at Parliament on Saturday. Poor planning was one reason the coup attempt in Turkey failed, experts said. CreditEuropean Pressphoto Agency

While Turkey has a history of coups, the country has changed considerably since its last, in 1997, and Mr. Ulfelder stressed that what mattered more was its nearly 20 years without one.

Another crucial factor is what experts call elite fragmentation. If divisions open up among powerful elites — elected officials, business leaders, generals, judges and so on — their competition for resources and control can culminate in a coup.

There is, as yet, no sign of such a split in Turkey. The growing economy gives elites reason to maintain the status quo. And while state institutions are imperfect and rates of corruption could be better — both factors that can lead elites to compete for resources — neither is bad enough to cause a crisis.

Turkey also does not have the kind of social polarization that disaffected elites often exploit to push forward a coup. While the country’s president, Recep Tayyip Erdogan, can be a polarizing figure in electoral politics, we do not see the kind of deeper divisions, with civil society groups rallying against the state, we might expect in advance of a coup.
Not what a coup looks like

Research suggests that carrying out a successful coup is a bit like baking a cake: There is a recipe, and if you skip steps or leave out ingredients, you’ll almost certainly fail.

Turkey’s plotters didn’t follow the recipe.

Successful coups tend to be waged as "coordination games," Naunihal Singh, a professor at the Air War College, wrote in the book "Seizing Power," which examines why coups succeed or fail.

Coups work, according to this theory, when leaders convince other officers and soldiers that their success is already assured. That makes joining an act of perceived self-interest.

Plotters usually accomplish this with a predictable set of steps. A huge show of force demonstrates that the weight of the military is behind the coup. A public statement by one or more high-level public officials shows that there is elite support. And the plotters usually establish tight control over the media and the flow of public information, quashing any broadcasts that would undermine the sense of inevitable and unchallenged success.

Successful coups in countries like Turkey, which have strong military and political institutions, typically follow an “institutional coup” model, according to Brian Klaas, a fellow at the London School of Economics.

In an institutional coup, the military is unified behind the takeover and uses its full power to force top-down control over the government — as senior Turkish military leaders did in 1980. In that scenario, the coordination game is fairly simple. All of the coordination by the military elite happens before the coup even begins — and then other elites have little choice but to fall in line.

A failed coup attempt on Friday night has gripped Turkey. By Saturday morning, thousands of soldiers had been detained, accused of trying to overthrow the government, and civilians were left in a state of unease. By TURNER COWLES and MEGAN SPECIA on Publish DateJuly 16, 2016. Photo by Gokhan Tan/Getty Images.Watch in Times Video »

When the uprising represents only a faction of officers, Mr. Klaas said, the confidence game can also require quickly seizing top leaders and persuading or forcing a senior officer to publicly declare the coup’s victory, creating an appearance of success before anyone figures out what happened.

This time, Turkey’s dissident officers tried to take only some of these steps, and succeeded in none of them.

Rebels deployed tanks and air power in a show of force in Istanbul and Ankara, but this was not enough to intimidate the rest of the military, which eventually overcame them. Most notably, there was no public face of the coup to demonstrate elite support or issue a clear plan.

The insurrectionists also tried but failed to control communication with the public. President Erdogan was able to use the FaceTime smartphone app to call a TV station, a bizarre scenario that risked the appearance of weakness but also sapped plotters’ momentum and allowed him to call for the public to flood the streets in opposition.

Turkish internet and cellphone service remained in operation. This allowed the government to communicate on social media and helped news of pro-government protests spread, undermining the coup’s sense of inevitability.
Unanswered questions

Those protests — and the absence of visible pro-coup crowds — may have also been key to thwarting the plot. Successful coups will often exploit or even coordinate with pre-existing movements, using this show of popular support to rally elites.

Turkey’s 1997 coup leaders, for example, worked with civil society groups and others who opposed the government. Egypt’s 2013 military takeover came amid mass protests against the government.

This weekend’s coup leaders appeared to lack any allies. No civil society groups or political parties issued statements in support of the insurrection, and no elites appeared to take action on its behalf.

That hindsight makes the coup seem so doomed only underscores some questions. It is still unclear what prompted the attempt, who led it, and why they believed they had enough chance at success to risk their lives.

If history is any guide, the most straightforward explanation is simply poor planning and ineptitude.

The New York Times

The Interpreter

By MAX FISHER and AMANDA TAUB JULY 16, 2016