Докато държавата се тресеше от гняв заради зверското убийство в Русе, елитът в БСП потъна в поредната вътрешно-партийна мелодрама.

Вътрешната опозиция изпрати до ИБ на БСП гневно писмо, в което критикува назначаването на новия главен редактор на в."Дума" Йордан Мичев и програмата "Визия за България", която от два месеца е предмет на обществени дискусии в цялата страна.

Текстът от две машинописни страници носи заряда на вътрешно-партиен разлом.

Недоволството е, че "извършената внезапна смяна на ръководството на вестника е в нарушение на Устава на БСП, който гласи, че "главните редактори на печатните и електронните издания се определят от НС на БСП".

Изведена е оценката, че начело на вестника е "поставен случаен човек, без авторитет и доказана компетентност, избран по неясни критерии и протежиран в тесен ръководен кръг".

Посочена е загрижеността, че изборът на Мичев хвърля сянка върху постигнатото досега "уникално място и ролята на вестника в политическия живот на страната" и ще бъде пречка за "по-нататъшното му утвърждаване като трибуна на социалистическия възглед за проблемите и перспективите пред България днес".

Хвърлено е тежкото обвинение -"БСП не може да си позволи да става проводник на порочни практики за нарушаване на медийната свобода".

И накрая е сложена присъдата - това е пример "за подмяна на колективния принцип на ръководството на партията в лицето на нейния Национален съвет с еднолични решения на неговия в председател в разрез с уставните норми".

Ако погледне отстрани, непредубеденият читател ще си каже, че от главния редактор на "Дума" в момента зависи публичният образ на БСП, че на неговите плещи лежи стратегическата задача да разширява влиянието на лявата идея, а пък "неглижирането на НС при неговия избор" отнема възможността той да утвърди "своя и на вестника авторитет като носител на лявата кауза в България".

Тежко му и горко!

На който и да е главен редактор на "Дума".

Накрая стигаме и до подписалите се опозиционери. Списъкът наброява имената на 50 бивши и настоящи висши функционери на БСП, някои от които времето отдавна ги е разделило и днес едва ли биха седнали на една маса: Михаил Миков и Румен Овчаров, Костадин Паскалев и Емил Костадинов, Георги Гергов и Джеки Вагенщайн, Явор Куюмджиев и Румен Гечев, Ангел Найденов и Атанас Мерджанов, Дора Янкова и Катя Николова, Георги Пирински и други.

Всички тези имена, събрани накуп - всеки със своя авторитет, тежест и влияние в БСП създават усещането за готвен вътрешно-партиен метеж срещу лидера, отколкото загриженост за „Дума“, или по-скоро за използването на проблемите на „Дума“ като повод за атака срещу Нинова.

Подписката е подкрепена и от 12 журналисти в "Дума", някои от които носители на престижни награди на левия печат.

Вероятно всеки от тях има своите подбуди и мотиви да застане зад този протест. "Дума" винаги е била трън в петата на всяко ръководство на партията, а нейните главни редактори са влизали в тежки сблъсъци с партийните лидери в отстояване на истината.

Но днес "Дума" няма експлозията на публицистиката на Стефан Продев. И едва ли някога ще я има. От "Дума" не зависи нито избора на нов президент, нито на нов председател на БСП. Просто такова е времето.

"Дума" отдавна трябваше да излезе напред с новите информационни технологии, а не да стигне до... 2500 абонати.

Затова на фона на случващото се в България, на сериозните процеси, които протичат в обществото и чието развитие предстои, драмата около "Дума", колкото и да я представят като въпрос на отстояване на принципи, изглежда дребнава, а избухването ѝ - в най-неподходящия момент.

Да друсаш с вътрешни дребнотемия най-голямата опозиционна партия, когато има толкова сериозни критики към управлението на държавата, е най-малкото недалновидно.

Да занимаваш обществото с непрекъснатите нереализирани амбиции на обидени „другари“, е политическо късогледство.

Да оспорваш избора на един журналист, защото е сложил на първа страница снимката на Доган, без да си му дал възможност да покаже какво може, изобщо не се вписва в рамките на "медийната свобода".

Да атакуваш всеки ход на лидера си и да очакваш от всичко това БСП да стои като силна опозиция, да има образа на алтернатива, е просто смешно!

И за обиграни политици като подписалите писмото това не може да не е ясно.

Освен ако не са безумци! Или пък водени от други цели, прикрити зад грижата за „утвърждаване на социалистическия възглед за проблемите и перспективите пред България днес“.

Не би трябвало да мислим за Овчаров, за Пирински, за Паскалев или за Джеки Вагенщайн  и Андрей Пантев нито в едната, нито в другата категория.

Но да изглежда политическият връх на БСП като скарана команда в стила на водевилните скандали "Сидеров-Симеонов", е унижение за столетницата.

Тази партия е изнесла на гърба си толкава драматични, решаващи, истински битки за България, че настоящите междуличностни ежби са просто срам за нейната история.

Отговорността на елита на БСП не е само пред нейните членове. БСП е единствената лява партия в Европа, която съхрани и разшири своето влияние след избора на Нинова. Няма разумно обяснение защо се пропилява този ресурс точно сега.

А може би има!

Но тогава няма да говорим за принципи.

Валерия Велева, "Епицентър"