Воини си отиват и в ден на битки като Видовден. Отиде си Воинът Христо Милков, при воини, остави воини за Джихад...![]()
Понякога воини си отиват и в ден на битки като Видовден. Отиде си Христо Милков, Воин, отиде при други воини, остави воини за Джихад...
Ефимерни са другите "битки", неговите бяха за дълга и за тези, с които се е готвил за бран за Отечеството.
Когато тичаш с него се задъхваш, когато четеш книгата му "Тихина", дъхът е друг, духът на воините пронизва като проектил не само като от спомените на Воина, а и като "стрела, изстреляна без предварително намерение" .
![]()
Когато го посрещаш след 100 километров ултрамаратон, а не се е задъхал, когато ти дава черно камъче от Хан Тенгри, е все това - от Воина, макар да не си го виждал в действие в "Тихина", си виждал как застава за своя Воин, и не само за него - за всички от воинския тим на "Тихина".
Ето и "Христо Милков пост" от Фейсбук, публикуван и в сайта "Нова Варна":
"Почина Христо Милков – легендата от "Тихина" и вдъхновител на поколения
С дълбока тъга ви съобщаваме, че на 15 юни 2026 г. ни напусна Христо Христов, по-известен като Христо Милков. Човек с необикновена съдба, той остави ярка следа в историята на България чрез своята служба, спортни постижения и литературно творчество.
Един живот, посветен на дълга и паметта
Христо Милков беше личност, за която биографията не бе просто хроника от събития, а мисия. Като един от основателите на легендарното подразделение "Тихина" – българските "черни барети", и съосновател на охранителна фирма ТИМ, той се превърна в символ на дисциплина и професионализъм.
Неговата издръжливост не познаваше граници. Той остава в историята като първия български ултрамаратонец, изминал 100 км за впечатляващите 9 часа и 30 минути на 56-годишна възраст.
Признание за професионализма
През целия си живот Милков бе удостоен с множество отличия. През 2005 г. той получи грамота от контраадмирал Контров за заслуги към Военноморските сили. През 2026 г. усилията му бяха признати и от министъра на отбраната Атанас Запрянов, който го награди с медал и сертификат – доказателство, че почитта към делото му е вечна.
Макар легендите за "Тихина" дълго време да бяха обвити в секретност, Христо Милков пое отговорността да съхрани историята. Насърчен от журналисти, той започва да пише за мисиите и преживяното, което по-късно прераства в книга.
Неговият интерес към българските корени го отвежда далеч отвъд военната служба. Вдъхновен от пътуванията си, включително до Хан Тенгри, той се посвещава на исторически романи, търсейки истината за древните българи. Както самият той казваше: "Всичко в света расте, цъфти и се връща към корена си."
Любовта към дълбините
Преди "Тихина" животът на Милков е белязан от страстта му към водолазното дело и изследването на подводни пещери. Неговото поклонение пред паметната плоча на Сияна Люцканова и Евстати Йовчев в "Дяволското гърло" е символ на уважението му към тези, които са рискували живота си преди него.
Христо Милков не беше просто човек на действието. Той беше личност с богата душевност, която вярваше, че паметта е най-голямото ни богатство. Неговите книги остават завет за поколенията да не живеят повърхностно и винаги да се връщат към изворите на своята идентичност.
Последно сбогом
Опелото ще се състои на 18.06.2026 г. от 10:00 часа в храм "Св. Петка", а погребението ще бъде в 11:30 часа на Централните гробища във Варна.".
Воините на Христо Милков ще са там - Митьо, Райо, Вальо, всички от "Тихина", и не само, други ще го посрещнат в полето на вечната бран - Градинаря, Минчо, Цецо, неговия "Иченцо" и други воини.
Стрелата, изстреляна без предварително намерение, ще си лети, тихинайци си отиват непобедени, тихинайци остават, за да водят своите битки в исконния смисъл на Джихада.
bgsniper.com
|


















.jpg)
.jpg)


.jpg)













