Наследниците на комунистите - социалистите, се опитват да внушат и поддържат "спомена" за "въоръжената антифашистка съпротива". Пример в това отношение е устройваната ежегодна комунистическа "панихида" във връзка с прословутата "жабокрекска акция". Опитват се да заблуждават непосветените, да плашат пак хората с вдигнати юмруци, да поддържат фалшивото си "антифашистко" самочувствие. Но всичко вече е напразно и дори смешно. Вече никои не се плаши от тях. Знае се и истината за тяхната "борба" - такава, каквато я разказват самите "активни борци". Десетилетия наред комунистическата пропаганда тръбеше, че на 24 август 1944 г. в м. Жабокрек, в близост до Рилския манастир била осъществена "най-голямата в историята на антифашистката борба" въоръжена акция.

През 1947 г. вече произведените като "активни борци против фашизма и капитализма" от Дупнишка, Разложка и Горноджумайска околии възпроизвеждат пред нарочен филмов екип "мощната акция". Снимат се в специално ушити партизански униформи, а по-късно представят снимките като от времето на акцията. Пресъздава се картина на ожесточено с "въоръжените до зъби хитлеристи" сражение. Тридесет години по-късно наглостта и безочието им достига дотам, че дори си построяват и откриват за поколенията музей на акцията в Рилското корито. Съчиняват и си пеят песни, а художници "активни борци" рисуват епични картини, някои от които влизат и в учебниците. Налага се и ежегодното шумно честване на "героичното" събитие. И всичко това при положение, че е безспорен факт една долнопробна лъжа. Да се мълчи за нея, е вече невъзможно. Към средата на август 1944 г. в Кочериновската почивна станция се възстановява поредната смяна ранени 18 германски войници и един офицер (според други източници 33 и още две сестри и един лекар, че става въпрос за ранени германски летци).

Станцията и районът на Рилския манастир се охраняват от взвод български войници. Почиващите германци не са въоръжени, ако не се смята личното оръжие на споменатия офицер. За да се проявят, дупнишките шумкари решават да ги унищожат, но не смеят да сторят това сами, затова викат на помощ терористите от Разлог и Горна Джумая. Така според спомените се събира "Внушително партизанско съединение от 250 борци", т. нар. Обединен Рило-пирински партизански отряд с командир Желю Демиревсви. Около 18. 00 часа на 24 август с помощта на продали се войници войнишкият взвод е обезоръжен безшумно. Последва нахълтване и вероломно избиване на нищо неподозиращите и беззащитни 18 германци. По чудо, защото не е в помещението за хранене, се спасява само офицерът.

Несрещнали "въоръжен до зъби враг", шумкарите подпалват почивната станция и бягат панически, без някой да ги гони. Такава е истината за тази прословута "антифашистка акция". За нея в една псевдоистория пише: "Войнишките взводове се предадоха, без да окажат каквато и да била съпротива. Групата на германо-фашистките войници беше пометена от вихрената атака и цялата бе унищожена". И се доуточнява, че вследствие на тази "вихрена" атака жертви сред нападателите нямало, но са убити 18 "хитлерофашистки войници". И за да се подсили ефектът от "вихреното нападение", се упоменава, че било иззето "голямо количество оръжие". По-късно фантазиите на участници в нападението се развихрят до такава степен, че се рисуват какви ли не епични картини от неколкочасово сражение с "крупна" хитлерофашистка част. "Разбити" били и "дошли на помощ" с манастирския влак "въоръжени до зъби български фашистки части" и т. н. Над всичко доминира "партизанската смелост" и "песента на картечниците", Които били "унищожили" къде 30, къде 100, та и повече дори "хитлерофашисти".

Редове от спомени на участник допълват истината за тази "крупна" акция. За нея "боецът" пише: "Всеки, който пристигаше, го задъркахме. По едно креме се зададе един автобус. Ние не знаехме кой пътува с автобуса. От другата засада откриха огън. Дадохме знак на автобуса да спре и той не искаше да спре. Ние вече не мислехме кои са в автобуса и стреляхме направо в него. Едва тогава спря. Дадохме сигнал да слезнат всички. Запалихме рейса." След това уплашени от стореното, "славните борци" отново се скриват вдън гори. След 1990 г. в редица съчинения български историци, основавайки се най-вече на сведения от комунистическите истории и спомени на самите "борци" разкриха истината за тази прословута, "най-голяма" акция. Останалите все още живи нейни "смели" участници предвидливо си мълчат, усещат, че чрез самонадеяните си спомени са "провалили" акцията, но това не им пречи да си я честват.

Намери се обаче техен адвокат и опонент на споменатите историци. Именува се Иван Хаджийски и се титулова като "главен асистент, философ, историк, специалист по ораторско майсторство, краевед-изследовател, общински съветник" от гр. Душица. "Историците лъжат" - се провиква той и съобщава сензационното си откритие, че в "битката при Жабокрек" била унищожена "немска група за фронтово разузнаване, печатала фалшиви пари"! Жаби крякат" - биха извикали дори и децата от Рилското корито, знаещи от баби и дядовци каква е истината за прословутата "битка". Навярно читателите се досещат каква е боята на този толкова титулован и учен "изследовател", пеещ до болка позната песен и написал не 10, 100, 200, 300, а както сам сочи "ОКОЛО 400 СТАТИИ С ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ХАРАКТЕР". Браво! Забележително е, че в героична Дупница, на малко повече от 40 години, живее и твори човек, надминал с творчеството си многократно и най-прочутите български изследователи. Жалко е само, че библиотечните картотеки са пропуснали да изредят трудовете му, че още е без научно звание, защото все още "разработва докторат". Дано успее.

Всъщност с него няма за какво да се спори, защото потвърждава и допълва версиите за жобокрекското "сражение", макар и до фантасмагорични размери. Кой би се осмелил да оборва сензационното му разкритие за "разгромената германска група за фронтово разузнаване" и забележете - едновременно с това и "група, печатала фалшиви пари", при това "хилядарки за Балканските страни". Да се спори със самозванци и жадни за самохвалство комплексари къде, какво и колко са чели-непрочели и писали и недописали, кога и с кого са "спорили аргументирано", е безсмислено. Безполезно е, когато се опитват да бършат посраните задници на "антифашистите" и наричат "крайни, недобросъвестни антикомунисти" сочещите, че щумкарите са извършили престъпление, убивайки ранени, почиващи и невъоръжени войници. Нямаше да занимаваме читателите с този самохвален и превзет комунистически лакей и адвокат и псевдоизследовател, ако не се беше посвенил да опетнява и името на мъченика от с. Бобошево със светското име Никола Васев Атанасов, игуменът на Рилската света обител до 1948 г. - Калистрат. И той лъжел за "битката".

В Рилското корито все още го помнят с добро и никой няма да повярва, че е бил лъжец. За разлика от Хаджийски, той е по-образован и многократно по-ерудиран - завършил е право, икономика, българска и славянска филология, богословие. Знаел е няколко езици. Занимава се с търговия на тютюн. Нелепа смърт на любим син и след 40 дни на скърбящата майка, го кара да дари цялото си имущество на държавата и църквата и се посвети на Бога. За ужас на Хаджийски и Архимандрит Калистрат е "краен" антикомунист. Когато комунистите решават да извадят от гроба в манастирската църква тленните останки на цар Борис ІІІ, се противопоставя. Съдят го през 1949 г. и заплаща за "крайния" си антикомунизъм с живота си.

Упорит човек е Хаджийски, защото не се отказва "аргументирано да спори" за "сражението" и "клеветите", че били болнави убитите германци още "с две журналистки" от в. "Анти" - "претендиращ за източник от първа инстанция", та дори и с покойния игумен на Рилската Света Обител - епископ Йоан. И няма да се откаже, докато всички в държавата не признаят, както гръмогласно продължава да твърди, че при Жабокрек "е проведена действително най-голямата партизанска акция в България" и е унищожена "група за фронтово разузнаване, печатаща фалшиви пари за Балканските страни"! Нека, ако има кой да му повярва. За ужас на "изследователя на най-голямата битка" фактите за мародерските акции на шумкарите вече се учат в часовете по българска история!

Притиснати до стената от "неопровержимите" Хаджиеви факти "лъжещите" историци все пак трябва да помислят, дали да не признаят на всеослушание важни негови открития с приносен характер, а именно: че по време на войната около Рилския манастир е имало "фронт", та се е наложило Вермахта да изпрати група, която да провежда "фронтово разузнаване"; сложното математическо изчисление, че броя на убитите от "болшевиките" след преврата от 9.ІХ.1944 г. в България бил "5200 по 5", т.е. 26 000 - число, надминаващо и най-мечтаните очаквания на "крайните антикомунисти"; че "действително най-голямата партизанска акция в България" се е провела в ЧЕТВЪРТЪК; уточнение, че не отрядът на Желю, а боецът Й. Чочов (Деян) е този, "който с немският си автомат е водил главното сражение"; изводът, че Деян допуска груба грешка, защото "в процеса на боя е забравил последния пълнител", което дава на германците възможност да запалят печатарската машина за пари и "всичко ценно и да заличат следите си"; признанието, че наистина един от 19-те германци се е спасил (Ще му подскажем защо - бил е не в столовата, а в тоалетната); извеждането на преден план (независимо от допуснатата грешка) съобразителността на "водещия главното сражение" - боеца Деян, който след "няколкочасовата битка" и макар, че германците са успели да изгорят всичко ценно и да заличат следите си, установява, че хитлерофашистите си имали "лични паспорти на всички балкански езици".

И всичко без оглед на това дали Деян е бил грамотен и колко "балкански" езици е знаел? Истински удар в десетката е съобщението за една "неизвестна" и "героична" шумкарска постъпка - убийството на техническия директор на дружество "Гранитоид" Райнхард Йохан Томаник - немец от Австрия, довел електричеството в хиляди български домове. И тук е мястото да допълним: Томаник работи по това време по електрифициране на района и пътува с дъщеря си в запаления от шумкарите автобус, за който бе споменато по горе. Е, Хаджийски не казва, как, след като двама шумкари го свалят от абтобуса, го водят в канцеларията на дружеството, го насилват да отвори касата и го убиват, задигайки парите. А ще каже ли какво са направили шумкарите с дъщеря му и що за "фашист" е Томаник, та той, неговите убийци и изнасилвачи на невинната му дъщеря и наследниците на българските комунисти - социалистите, все още продължават да наричат тази очевидно срамна, престъпна и мародерска акция за "най-голямата антифашистка". А на всичкото отгоре продължават все така безсрамно да я въздигат и честват.

ст.н.с. д-р Веселин Ангелов