Радев да вдигне отново юмрука? Това е риск за европейска България

Ситуацията в страната е взривоопасна и събитията ще се развият по-бързо, отколкото всички са очаквали. Случващото се не е "черен лебед", а логично следствие от съвсем познати процеси, проблеми (и лица), които се трупаха и нагнетяваха напрежение. Лицата (и двете) отдавна прекалиха със завладяването на институции и употребата им за партийни и бизнес цели. В крайна сметка - навреме или не - дойде точката, в която търпението на хората свърши и трупаното напрежение изби. Обществената енергия е грандиозна и неудържима. Наистина става дума за безпрецедентни протести и вирална политическа мобилизация.
Опасностите пред България и големият въпрос
Вероятно ще се стигне до предсрочни избори: Борисов търси по-малко неудобен момент за него, за да ги оповести. Този момент може да е дори преди вота на недоверие и следващия голям митинг.
Големият въпрос е как да се предотврати отклоняването на тази обществена енергия за фалшиви или опасни каузи. Това се е случвало в близката ни история. През 2021 г. общественият гняв наду платната на ИТН, която строго научно представлява политическо менте: партия, която прави точно обратното на заявката, с която е дошла на власт. Логично, те и сега са сред обслужващите формации на тандема Пеевски-Борисов, който уж щяха да „изчегъртват“ от политиката. През 2013 г. пък Борисов беше обещал да се поправи и уж воюваше с Пеевски (по-скоро Пеевски го гонеше). Но после се сдушиха отново и така досега.
Опасността днес е недоволството от Пеевски-Борисов да бъде обяздено от проруски и антиевропейски играчи или някакви хибриди в това отношение. Президентът Радев е амбивалентен по много от тези въпроси и симпатиите му към Орбан издават, че може да иска да се пусне по антиевропейската писта. Позицията му по войната в Украйна говори същото. За хората, които искат европейска България и ЕС да са силни, това са рискове. Малцина от младите, които излязоха да протестират, биха били щастливи, ако революцията им завърши с полу-автокрация от Орбаново-путинистки вид: тогава точно те пак ще са на площада като връстниците си в Будапеща.
Как да бъде избегнато такова развитие?
Говорителите на ГЕРБ и Новото начало тръбят, че техните партии трябва да си останат на власт, за да не дойде Радев. Това е слаб аргумент, който само приближава падането на правителството "Желязков" и вдига акциите на президента Радев. А и оставането на Пеевски-Борисов на власт е може би вече невъзможно: въпросът е точно кога ще са предсрочните избори.
Чуваме вече и призиви Радев да вдигне отново юмрука, за да обере народното недоволство в полза на свой партиен проект. Той безспорно ще опита да направи това и колкото по-скоро, толкова по-добре за него. Ако отново се забави, може да изпусне последния си влак. Така че за целите на анализа, Радев трябва да се разглежда като вече слязъл на политическия терен. Дали ще изчака до новогодишното си обръщение – не е ясно, но вероятно да.
В тази ситуация проевропейска България има нелека задача. Протестната енергия е почти изцяло нейна в момента, младите хора виждат бъдещето си в европейска страна и не само, че не са против еврото, но го смятат и за естествена стъпка в политическата ни еволюция. Но с купуване на гласове и създаване на изкуствени и фалшиви алтернативи, както и с политическа амбивалентност енергията на протеста може да бъде погълната електорално от играчи със съвсем други политически цели.
Протестите по принцип са негативно волеизявление "против". Те правят негативни коалиции срещу нетърпимо статукво, в каквото Пеевски-Борисов (отново) се превръщат. Но все пак протестите могат да чертаят и позитивна политическа програма. В крайна сметка виралната политическа мобилизация, на която те са израз, представлява пренаписване на обществения договор. Изследване за предаването "Референдум" по БНТ от вчера показа, че над 70% от гражданите намират исканията на протестите за справедливи. Това е изключително висока подкрепа, която в допълнение към поне стоте хиляди, които излязоха на площадите в страната, говори за широко, национално съгласие.
За да остане България проевропейска страна
Затова проевропейска България трябва да защити проевропейския характер на протеста. Да е категорично ясно, че това, което се случва, не е саботаж на еврото или някакъв скрит евразийски блян. Двата мащабни протеста дотук и с посланията, и с говорителите и със състава си, доказаха тази теза. Но това трябва да бъде удържано и в бъдеще:
1. Протестът да е против Пеевски-Борисов, но да е за еврото и Европа;
2. Бюджетните искания да са в рамките на разумното: до 40% от БВП, при запазване на ниски дългови нива, до 3% дефицит и т.н.
3. Сред говорителите на протеста да са представителите на проевропейските партии;
4. Посланията му да са проевропейски;
5. Исканията да се разширят към смяната на и.ф. главен прокурор, както и шефовете на служби;
6. Да се изисква прозрачност по разследванията за Петьо Еврото и Нотариуса, които всъщност прикриват огромните зависимости в съдебната сфера;
7. Да се изискват и строги мерки срещу купуването на гласове, което може да опорочи и следващите избори.
Това е достатъчно като позитивна програма и налагането ѝ е много важно за европейското бъдеще на България. Борисов много пъти е бил канен да се присъедини към тази програма. Но катарзисът му така или иначе не се случва. Той предпочита да си стои в обществен санитарен кордон до Делян Пеевски (мнозина смятат недоброволно) и това трябва да се приеме като факт. Но въпросът защо не приема програмата трябва да му се задава.
Същото важи и за Радев. Проблемът там е, че той също се обявява за проевропеец, но може би има Орбанова идея за Европа и демокрацията. Така или иначе Радев също трябва да бъде питан за ясен отговор по тези въпроси и много други. За целта обаче е необходимо протестът да запази изразеното си проевропейско лице, което ще принуди другите да се позиционират спрямо него.
Битката за проевропейска България няма да е лесна, но може и трябва да бъде спечелена. Едва ли накрая ще дойдат орлите или някои други фантастични същества като във "Властелинът на пръстените", за да спасят положението. По-добре е тези, които наистина милеят за европейското развитие на България, да преценят какво им е по-ценно: европейското бъдеще или лидери с изтекла годност.
Даниел Смилов, Дойче веле






.jpg)










.jpg)
















