Политическата криза, в която изпадна Движението за права и свободи в края на 2015 г. след словото на Ахмед Доган на предновогодишното празненство на движението, ме накара да се върна назад в годините.

Ще съсредоточа своето внимание на двете основни противоречия, които ДПС носи в себе си и които предизвикват от време на време по-силни или по-слаби изригвания на повърхността му. Тяхното ерозиращо въздействие както върху самото движение, така и върху цялостния политически живот в страната не е новина – те неведнъж са били дискутирани от различни автори. Струва ми се обаче, че във връзка с последните събития ще бъде интересно отново да ги проследим във времето.

На първо място, това е

противоречието между бедните (в по-голямата си част) избиратели
и крупния олигархичен капитал

чиито интереси тази партия защитава.

Днес като че ли все по-малко са тези, които оспорват, че вътрешнопартийният преврат на 10 ноември 1989 г. отприщи процес на трансформация на политическата власт на комунистическата върхушка в икономическа власт. За това е говорено и писано много. Писано и говорено е също така, включително и от мен, че Движението за права и свободи е играло и играе централна роля в тази трансформация, заемайки в политическото пространство място на олигархична партия, имаща електорално ядро със силно изразен етнически характер. Затова ще се огранича в подкрепа на изказаното твърдение само с някои примери за симбиозата между политическа и икономическа активност на ДПС, за които имам лични наблюдения:

Още на втората година след промяната през 1989 г. беше набрала скорост мощната икономическа корпорация "Мултигруп" с широко поле на дейност. Състоянието на нейния президент Илия Павлов (убит през 2003 г.) се изчисляваше, в началото на този век на около един милиард и половина долара. Измествайки държавното външнотърговско обединение "Рудметал" и изземвайки неговите кадри, "Мултигруп" зае монополно положение на входа и на изхода на нашата рудодобивна и металургична промишленост. Бяха установени тесни връзки с руския концерн "Газпром", монополизирал руската газова промишленост, и с неговите шефове Виктор Черномирдин и от 1992 г. Рем Вяхирев.

Много бързо станаха видни близките отношения на Ахмед Доган с Илия Павлов, както и с вицепрезидентите на корпорацията Димитър Иванов (бивш началник на политическата полиция по време на комунистическия режим – Шестия отдел на Шесто управление на Държавна сигурност), Николай Вълканов, Стоян Денчев (вицепрезидент от 1998 г.). Някои от тях можеха да бъдат видени на митинги и конференции на ДПС, на които произнасяха приветствия от името на "Мултигруп".

Тези близки отношения намериха своята политическа материализация след бламирането с решаващото участие на ДПС на правителството на Филип Димитров и идването с мандата на движението на правителство на проф. Любен Беров в началото на 1993 г. При конструирането на кабинета по настояване на Ахмед Доган на ключовия пост главен секретар на Министерския съвет беше назначен Стоян Денчев. След известно време проф. Беров го уволни. Попитах го: "Професоре, защо го направи?" Отговорът беше: "Играе за "Мултигруп". Трябва да го гледам непрекъснато в ръцете. Не мога да си върша работата."

С идването на коалиционното правителство на НДСВ и ДПС през 2001 г. възможностите на ръководството на ДПС и лично на Ахмед Доган за въздействие върху икономическата активност чрез държавната администрация значително се разшириха. Спомням си натиска, на който Доган подложи министър-председателя Симеон Сакскобургготски за това Агенцията за младежта и спорта да прерасне в министерство и съответно председателят на агенцията Васил Иванов-Лучано да стане министър. Това означаваше в тази секторна дейност, в която влизаше и Спортният тотализатор, Лучано и назначената от него за изпълнителен директор на тотализатора Ирена Кръстева да добият желаната самостоятелност.

Днес на всички е известен неудържимият възход на медийния магнат и депутат от ДПС Делян Пеевски, безогледно използващ за постигането на своите икономически интереси политическата си позиция. Скандалният му избор от парламента за председател на ДАНС през 2013 г. под натиска на ръководството на движението предизвика протести, които доведоха до отмяна на този избор.

В ДПС добре се знае, че макар и неформално, Пеевски заема понастоящем положението на втори човек в движението.

(Ахмед Доган, Делян Пеевски и Велислава Кръстева, "троицата", която резна тиквата на агент "Павел" - бел. bgsniper.com)

Ще се спра по-подробно на второто основно противоречие -

между декларираната либерално-демократична идейна и
политическа ориентация на партията и нейната авторитарна практика

В движението ясно са очертани два субекта – ръководителят Ахмед Доган, който вече за немалък период е концентрирал еднолично цялата власт по всички основни въпроси в свои ръце, и организираната в пирамидална подчиненост членска маса.

Многобройни са примерите на еднолични действия на Ахмед Доган. Още в първите дни от съществуването на ДПС – в началото на март 1990 г., избухна остър конфликт между него, избран за председател на учредителната сбирка на 4 януари, и избрания на същата сбирка първи заместник-председател Халим Пасач. Поводът – Доган самоволно зад гърба на всички в движението влезе в сговор с Димитър Арнаудов и Бранко Давидов - лидери на възникналите по това време прокомунистически етнонационалистически формации "Общонароден комитет за защита на националните интереси" и "Родопски съюз "Родолюбие".1 Пред водещи дейци на движението в началото на март Пасач обвинява Доган в еднолични действия, за които не е упълномощен от никого. Впоследствие Доган нарежда Халим Пасач да не бъде допуснат до учредителната конференция на ДПС, която се проведе на 26 и 27 март 1990 г., и по този начин го отстранява. Приблизително по същото време той отстранява по телефона и проявилият известна самостоятелност главен координатор на ДПС за Южна България Мюмюн Сюлейман (Йълмаз).2

По време на изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. възниква нов конфликт – този път между Йенал Бекир, избран на сбирката на 4 януари за секретар, а на учредителната конференция - за член на оперативното бюро, и Доган. Бекир настоява в изборите за Велико народно събрание кандидатите за депутати по пропорционалната система да се издигнат в единодействие с друга опозиционна партия с цел да се разшири кръгът от съюзници и съмишленици сред мнозинството от населението, както и да не се самоизолира ДПС от обединената опозиция, да не се огражда "нашето население с дебели стени", както той се изразява. Вместо това според Бекир председателят на партията започва едностранно нападки срещу Съюза на демократичните сили. Бекир не е съгласен и с начина, по който се определят мажоритарните и пропорционални кандидати – окончателните списъци се определят еднолично от Доган. В интервю пред в. "Демокрация" Йенал Бекир съобщава, че се оттегля от ръководството на ДПС, и заявява: "Не съм съгласен с деспотичния управленски стил, по който е ръководена тази организация в лицето на своя председател. Повечето от средствата и методиките на ръководство са чисто авторитарни."3

Парламентарната група на ДПС във Великото народно събрание в първоначалния си състав е от 23 души, от които в резултат на кадровата дейност на Доган 10 се оказват агенти на ДС (обявени от действащата понастоящем Комисия по досиетата). Впоследствие един от парламентарната група (Адем Кенан) е изключен, а двама (Мирослав Дърмов и Юлий Бахнев) взимат решение да напуснат групата (нито един от тримата не е обявен от Комисията; Юлий Бахнев междувременно беше починал). Така в края на работата на Великото народно събрание агентите на Държавна сигурност са половината измежду депутатите на ДПС. За сравнение, общият обявен брой на тогавашните депутати, които принадлежат към комунистическите специални служби, е 60 души (или 15% от общо 400 депутати).

Следващият сериозен конфликт се разразява в ДПС по време на работата върху новата конституция. Ахмед Доган налага решение на групата на движението всички да напуснат на 7 юни 1991 г. парламента, с аргумента че подготвяният проект не е достатъчно демократичен и по-специално в него не са включени предложени от ДПС текстове, които да гарантират правата на националните малцинства. Осем души обаче остават или се връщат при второто четене в пленарната зала, за да продължат да работят. На 28 юни Централният съвет решава, че тези депутати не могат повече да представляват движението, а заместник-председателят Яшар Шабан (имащ безспорен авторитет и сред турците и сред българите в Кърджалийския край), както и председателят на Централната контролно–ревизионна комисия Хюсеин Юмер са отстранени от всичките им постове. По време на проведеното заседание на Централния съвет и парламентарната група на ДПС Хюсеин Юмер иска оставката на Доган и заявява, че ако председателят не се оттегли, той самият ще си подаде оставката, което в края на краищата и прави. В изказването си Юмер заявява, че не приема принципите и методите на ръководство на Доган, и по-специално, че не приема принципа на единоначалието в неговата работа.4

Най-голямото сътресение в своята история Движението за права и свободи преживява по време на своята втора национална конференция, проведена на 27 и 28 ноември 1993 г. На нея срещу Доган се изправя опозиция начело с кърджалийския депутат Мехмед Ходжа. В изказването си Мехмед Ходжа оценява кабинета на Беров като най-голямата политическа грешка, заявявайки: "Осъществихме мандат, внушавайки си, че това е голям успех, но всъщност удължихме агонията на българския народ." Според него турците не приемат сътрудничеството с БСП и настояват за възстановяване на сътрудничеството със СДС. Той предлага парламентарната група да подкрепи включването в дневния ред на Народното събрание на внесените законопроекти за разсекретяване на досиетата.5

При гласуването на промени в устава след остър сблъсък в залата Доган успява да наложи силно разширяване на своите правомощия. Решава се председателят като "пръв ръководител" на движението да има изключителното право да предлага, за да се гласуват вкупом от конференцията, членовете на Централното оперативно бюро, състоящо се от самия него, осем заместник-председатели, както и четиримата главни координатори в страната.6

Чашата прелива, когато Ахмед Доган, избран единодушно от залата (без да се броят гласовете), предлага като заместник-председател Юнал Лютфи. Мехмед Ходжа остро възразява и настоява предложението да бъде оттеглено, представяйки документи, от които се вижда, че Лютфи е агент на Държавна сигурност. Доган не се съобразява с това искане, гарантирайки лично пред делегатите за своя говорител, заявява, че документите са фалшиви, и добавя, че ако в ръководството на ДПС има бивши ченгета, той ще ги отстрани. Изборът се провежда и Юнал Лютфи става заместник-председател заедно с другите предложени. В знак на протест 97 души (от кърджалийската, хасковската и смолянската група) от общо 504 депутати напускат конференцията, включително депутатите Мехмед Ходжа, Реджеб Чинар, Хасан Али, Бахри Юмер и Ремзи Осман, както и Яшар Шабан и кметът на Крумовград и бивш председател на Демократичната лига за защита на правата на човека в България Мустафа Юмер.7

В началото на декември парламентът отхвърля проектозакон на Любомир Павлов, депутат от СДС, за разсекретяване на досиетата. От 20 депутати от ДПС само 10 гласуват "за". Между тях са петимата напуснали конференцията. Останалите начело с Ахмед Доган или отсъстват, или се въздържат.8

На 13 февруари 1994 г. неочаквано подава оставка новоизбраната заместник-председателка Шерифе Мустафа, която се позовава на морални подбуди, заявявайки: "Не искам един ден да ме свързват с провала на ДПС."9

Като съветник на президента Желев в края на декември 1993 г. аз давам интервю за в. "Труд", в което наред с другото казвам: "Силно съм разтревожен от последната конференция на ДПС. За мене начинът, по който тя беше проведена, докладът на Ахмед Доган10, уставът, който беше приет, могат да влязат като христоматиен пример в учебниците по авторитаризъм. И мисля, че когато се създават, включително и формални, условия една политическа партия да се идентифицира със своя лидер, а самата партия с една голяма група от хора, това не е в интерес на българската демокрация." 11

Последва бурна реакция от страна на Доган и упрек на президента към мене за това, че съм превишил правата си.

Ето как Ахмед Доган успя да постигне пълен контрол върху Движението за права и свободи и да наложи своя авторитарен стил на управление на тази партия.

През следващите години по различни причини срещу неговата власт въставаха епизодично някои ръководни дейци на движението, но те без особени усилия биваха отстранявани. Така отпаднаха Гюнер Тахир (зам.-председател от 1993 г., подал си оставката и изключен през 1996 г.), Осман Октай (секретар от 1990 до 1993 г. и зам.-председател от 1993 до 2001 г., когато е отстранен; дълги години смятан за втория човек в ДПС), Касим Дал (зам.-председател от 1993 до 2011 г., смятан за втория човек в ДПС в периода от 2001 до 2011 г., когато подава оставка и е изключен). През 2008 г. намира смъртта си при неизяснени обстоятелства началникът на политическия кабинет на Ахмед Доган (според окончателното заключение на следствието – самоубийство, без да е упражнена принуда).

Последният пример в тази редица е изключването на 24 декември на председателя на ДПС (от 2013 г.) Лютви Местан след шумен скандал и без да му се даде възможност да присъства на съответното заседание на Централния съвет на движението.

Бъдещето ще покаже дали няма да стартира нова политическа алтернатива, осъществяваща не само на думи, а и с практическите си действия защита на либерално-демократичните ценности, включително и защита на етнокултурната идентичност.

 Двадесет и шест години след основаването му Движението за права и свободи посрещна новата 2016 година под едноличната власт на Ахмед Доган.

Доц. Михаил Иванов, "Дневник"

Заглавието е на bgsniper.com. Заглавието в "Дневник" е: "Противоречията, ерозиращи ДПС и политическия ни живот"

***
1.За този сговор дава информация Йенал Бекир в своето интервю пред Калина Бозева и Първан Стоянов, публикувано във в. "Демокрация" от 4.06.1990 г. – непосредствено преди първия тур на изборите за Велико народно събрание.

2.Виж интервюто на Мюмюн Сюлейман (Йълмаз) пред Мюмюн Тахир във в. "Новинар" от 16.09.1993 г.

3.Виж интервюто на Йенал Бекир във в. "Демокрация" от 4 юни 1990 г.

4.Виж Декларацията на Централния съвет и парламентарната група на Движението за права и свободи от 28 юни 1991 г. и интервюто на Хюсеин Юмер във в. "Светлина" от 6 юли 1991 г.

5.Виж в. "Експрес" от 29.11.1993 г. и в. "Демокрация" от 29.11.1993 г.

6.Виж в. "Права и свободи" от 10 декември 1993 г.

7.Виж в. "Демокрация" от 29.11.1993 г. и от 30.11.1993 г., както и в. "24 часа" от 30.11.1993 г.

8.Виж в. "Демокрация" от 11.12.1993 г.

9.Виж в. "Експрес" от 14 февруари 1994 г.

10.Поучително ще бъде отчетният доклад на Ахмед Доган да се препрочете отново. Тук ще приведа само два цитата: "Домогванията на главния прокурор на републиката са свързани със статуквото на Западните Родопи и аз мога да кажа категорично, че няма да позволим на никого, в това число парламент, президент, правителство, изпълнителни органи, политически сили, да диктуват нашите права и свободи в този район. Съзнателно хвърлям ръкавицата в техните очи, нека този, който се осмели да реши съдбата на този район, да се опита да го направи." И вторият цитат, на който по онова време, като че ли не обърнахме достатъчно внимание: "Ако на този етап Америка за нас е образът, реалността е Русия. Америка е твърде далеч, господа. Русия е и ще продължава да бъде геостратегически център на още много събития в нашия свят. Дори и да се включим, което е необходимо и за което трябва да се борим, в системата на НАТО, това все още няма да бъде разрешение на въпросите, свързани с нашата национална сигурност." Виж в. "Права и свободи" от 3 декември 1993 г.

11.Виж интервюто на Михаил Иванов пред Валерия Велева във в. "Труд" от 6.01.1994 г.