Четири пъти червените партайгеносета подкрепяха като изоглавени Кирил Петров Йорданов, който бе назначен за областен управител от председателя на СДС и премиер на България Филип Димитров. Най-срамно беше навеждането на червените през 1995 г., когато отстраниха своя кандидат и на втория тур строиха кохортите си да гласуват за К.Й. Красимир Премянов ли ги строи в редички – Петър Димитров, Апостол Димитров и всички останали? А уж Петър Димитров и Апостол Димитров не можели да се гледат. Борислав Гуцанов го нямаше още на манежа. По-късно червените с патологично безсрамие подкрепяха „независимия” Кирил Йорданов, забравяйки, че е бил ценен кадър на СДС-Варна, а баща му, уважаваният съдия Петър Йорданов, е бил активен член на „Бранник”. Червената низост не е от вчера – 16 години бяха удобно наведени пред Кирил Йорданов, образован син на един бранник...Сега ги бил предал – подложил се на герберите. Когато се радваш на предател на сините, трябва да помниш, че и твоят ред идва все някога. Плач и скърцане със зъби се носят от червения стан. Не им е лесно. Какво ли беше казал Гаази Осман паша за „терсене кръговата отбрана” – пак са за палците червените подобострастници...(Борислав Гуцанов е „щастливо” изключение.)

През годините именно Борислав Гуцанов се опитваше да се изгражда като алтернатива – особено от 2005 г., когато Апостол Димитров го посочи като свой наследник за председател на Общинския съвет. Но Гуцанов толкова пъти се е уговарял с Йорданов да реже лентички, че съдия Петър Йорданов често повтарял, научаваме – „Кой друг председател на Общински съвет ходи така подир кмета на града си?”. През 2007 г. червените изработиха Гуцанов – пак заложиха на К.Й. Истинска гавра с Гуцанов. Лошото за Гуцанов е, че и сега знакови фигури като П. Димитров не само, че няма да работят за него, но и ще пречат по всякакъв начин, ако все пак политически смелчага, пардон, като Станишев спре да сменя памперси и се престраши да превърне един нарочен за „медуза” в алтернатива. Иначе за Борислав Гуцанов очевидно остава удоволствието да обедини „десните” и те скришно да му дадат жалките си остатъчни гласчета. Така „десните” ще отмъстят на червените за Кирил Петров Йорданов и ще им отмъкнат безценния кадър.

Сега Николай Джагаров громи морала на Кирил Йорданов. Къде беше Джагаров да се възмути от политическия морал на Йорданов, когато той предаде СДС и се постла на БСП?! А Панко Анчев? Примираха бесепарите от кеф, че са изработили сините. Сега са готови и на Иван Костов да се наведат, но да вкарат К.Й. в правия път. Като че ли още от миналато лято Сергей Дмитриевич Станишев не чакаше решението на Кирил Петров Йорданов. И какво дочака Сергей – винаги предпоследната дума на Бойко Борисов, реднал предложение на Кирил Йорданов. Герберите останаха като препикани – бяха се хванали гуша за гуша от два месеца. До бой бяха стигнали по събранията – екшъните и истериите в „Одесос” ще останат в аналите на махленските партийни разправии. Герберите скочиха дори на уж вездесъщите тимаджии – бил ли Красимир Петров техен човек и прочие. Изведнъж Бойко Борисов пристига с гръм и разказва играта на Цветановите хора. Жестоко. Безмилостно. Гавраджийски. Цветан Цветанов не остава по-назад – два дни по-късно обявява, че почти 100% било сигурно, че Кирил Йорданов ще е човекът на герберите. А раздуват, че Бойко Борисов и Цветан Цветанов били имали различия – Кирил Йорданов обединява най-добре...  

В това време Борислав Гуцанов (не)прикрито се радваше за „симетрията” – герберите се унижават пред Кирил, а той прибира всички прогресивни гласчета за своята кандидатура. Но като прекрасно възпитан соцкадър пласира внушения, че всъщност винаги „би се разбрал с Кирил”. Станишев се ослушва обидно – даже след 3 юли, когато Пламен Градинаров и Йорданка Юнакова се отказаха в полза на Борислав Гуцанов, който остана единствен партиен вариант за Сергей Станишев. Лидерът на червените вече цяла седмица се ослушва – повече от обидно за Гуцанов. Станишев и Борисов се дебнат – защо ли не вземат да обявят кандидатите си на обща пресконференция. Нещо повече – може да издигнат обща кандидатура: милиционери и червени бабички в единен строй зад общия им кандидат.

Междувременно тимаджиите дебнат и двамцата. И така до горещия уикенд на 9 и 10 юли. Нервите на червените са изопнати до краен предел. Вървят залози в лагера им как Кирил и Бойко не се разбират и тяхната звезда отново изгрява. Други залагат на отровна прегръдка между герберите и Йорданов, която да легендира червените като спасители на Варна. Предлагат на пазара бесепарите някой свой Исусоподобен функционер и всички прогресивни сили заформят „ОФ” срещу К.Й. Перверзията е пълна – червените спасяваха града от „десните мракобесници” на Иван Йорданов Костов с удобната кандидатура на сегашния кмет, но сега щели да прочистват морската столица от това „вселенско зло”, както се е изразил доскорошен негов лют фен. Червените лицемери създадоха своето „вселенско зло” с безподобна шумкарска любов – и сега всички са в трънките. Злокобна червена порнография.

bgsnipeг.com