Митрополит Иларион Волоколамски, викарий на Негово Светейшество Патриарх Кирил, отговарящ за външните отношения на Московския Патриархат и Православната Църква на цяла Русия, събра очите на „елитни наблюдатели” в столицата и Пловдив. Според някои от тях викарият явно е „крачещият компютър”, „човекът-екип” за Негово Светейшество. Тезите на Иларион (Алфеев) за „консуматорското общество” прозвучаха отчетливо в проповедта на Патриарх Кирил. Но най-силно впечатление на просветената публика направи „рестото”, което Иларион (Алфеев) пласира към Сръбската православна църква. Упражнението явно целеше да обработи някои сръбски медийни фактори, които през последните седмици подеха кампания срещу решението на Патриарх Кирил да не се съобрази с диптисите, регламентиращи реда на „мирните визити” на нов православен патриарх в поместните църкви-посестрими. Всъщност Иларион Волоколамски стартира обработката още в Москва с изявлението си, че Патриарх Кирил бърза с посещението в България заради възрастта на Патриарх Кирил.

Всъщност това бе доста остро, даже прекалено. Негативният подтекст бе очеизваден. Да припкаме в София, за да не влезе българският патриарх в ролята на „новопредставен”, не дай Боже, преди да сме кацнали в столицата на България. Вече в София и Пловдив акцентът бе сменен, за да се замаже двойният скандал. Патриарх Максим пак си остана най-възрастен и прочие, но формулировката се насочи към „достолепен”, към момчешката възхита на Кирил (Гундяев) от предстоятеля на БПЦ. Крайното политизиране на поместните православни църкви води до такива усложнения. Преиграването с прословутата „симфония” между Църква и държава не може да не заформи „неканонични”, меко казано, политически преплетки. Държавата вади досиета на български митрополити и БПЦ влиза в криза. „Политическите партньори” на РПЦ не може да не кимат с разбиране на идеите на Патриарх Кирил и Иларион (Алфеев) да се помогне на БПЦ в този труден момент. Нещо повече – Иларион Волоколамски вметна, че разколът в БПЦ не бил съвсем преодолян. Очевидно на това място проличава претенцията на РПЦ да играе ролята на „първа сред равни”, да прогласи позицията си като духовен стожер на Третия Рим (Русия), да поеме експанзията като стратегия от другия партньор в „симфонията” – държавата.

Подобна конструкция не може да не се отрази на тактическите схеми – несъобразяване с диптисите и прочие. Разколът в България не бил окончателно преодолян, но пък в СПЦ в момента уж се активизирали разколнически елементи. Как да не заформи пласмент към Патриаршията в Белград Иларион (Алфеев) от София? РПЦ била готова да изпрати монаси в православните манастири в Косово, за да бъдат те съхранени, да бъдат ОПАЗЕНИ от монаси... със съответната подготовка, бихме допълнили с подобаващо смирение. Внушението на викария на Патриарх Кирил, че православната църква в Македония, „отцепила” се от СПЦ, не бива да се бори за автокефалност на всяка цена, а да търси канонично общение с посестримите, бе част от „рестото” към йерарсите в Белград.

Но Иларион (Алфеев) очевидно иска да го възприемат И като „острието на Путин”, защото бодна претенциозно „теоретична” линия – не бивало да се придържат толкова към гръцки термини като „автокефалност” и „автономия” православните братя в Македония. Ако и това не е препратка към визията на „симфониците” за възприемането на Русия като Третия Рим? Чудно тогава защо Патриарх Кирил все пак отиде първо при Вселенския Патриарх..? Иларион (Алфеев) вероятно трябваше да покаже повече уважение към автокефалността на БПЦ и изначалната принадлежност на Охридската Архиепископия към Българската Патриаршия. Или руските братя са забравили какво дължат на Св. Киприян, на учените българи от „държавата на духа”, както пишеше академик Лихачов? Или Иларион Волоколамски не е изучил с необходимата прилежност делото на Климент Охридски? Или..? „Църквата е една”. Св. Киприян пише труд срещу разколниците и го озаглавява „За единството на Църквата”. „Нима Христос се е разделил?” (1 Кор. 1:12-13), пита апостол Павел, защото самата идея на Тялото е противоположна на всяко разделение. „По апостолско време понятието „Църкви” е сочело местата, в които се е проявявало винаги единното Христово Тяло. (Павел Евдокимов, „Православието”, Омофор, С. 2010 г., с.202) Църквата е една и единствена.

Викарият на Патриарх Кирил, разбира се, знае това. Но в ролята си на „външен министър” на РПЦ се увлича да прави почти „държавна” политика. Иларион (Алфеев) има всички шансове да влезе в ролята на трети основен „симфоник” (след Патриарх Кирил и Владимир Путин). При това не заради музикалното си образование, пардон и прочие. През 2009 г. Патриарх Кирил нарече победата във Великата отечествена война „Божие чудо”. Сталинистите подскочиха. Иларион (Алфеев) тутакси определи Сталин като „чудовище и духовен урод”. По време на предизборната кампания в Русия Патриарх Кирил квалифицира управлението на Путин като „Божие чудо”. Според редица наблюдатели мрежите за влияние на РПЦ сред миряните и това изказване на Патриарх Кирил са спестили втория тур на Путин. Ако и това не е намеса в пряката политика, в политиката на държавата..? Но да не забравяме с какво рвение се прекръства в храма брат Путин. Нека помним, че имаше духовен наставник по въвеждане в „руското” („византийското” ) православие, когато държим пред очи идеята за историческата Симфония, умело използвана от лидера с „твърда ръка” в Русия. (Нима Сталин не изкара иконите пред окопите, когато му запари под задника?!)

Активностите на Иларион Волоколамски по линия на външната политика на РПЦ не бива да засенчват неговото проникващо излъчване в храма. Особено в Пловдив, когато грееше, докато чуваше собствените си надиплени словеса. Проницателните му очи казваха всичко. Очевидно доста е научил Иларион (Алфеев) от Исихий Синаит. В храма и общението с Бога не бива да се допускат „прилози” и „съчетания”, пораждащи злотворни мисли. Изучаването на Григорий Богослов и Исаак Сирин изглежда му е дало увереност да поставя в патриаршеските слова „ясен център” – „Когато в живота на православния християнин Бог е в центъра, всичко останало се нарежда.”, проповяда Патриарх Кирил в Пловдив. Разбирането на Иларион (Алфеев) за молитвата-среща и молитвата-диалог прозвуча почти учително в словото на патриарха.

Как да не реднем като смирени православни християни добротолюбиво определение за „тандема” между Патриарх Кирил и неговия викарий, тандем, дублиращ схемата с митичния „тандем” между Владимир Путин и Дмитрий Медведев? Да не би Вова към тръбата на „Южен поток” да ни добави „Йерихонска тръба”? По тази причина ли се строиха край руския посланик в София бившият президент Георги Първанов и Румен Петков? Да не говорим за православните „зидари” с мултиминало, помнещи едни други енергийни проекти. Да не би към родната „симфония” да се прибави и онази „амалгама” (брат Стоян и Митьо Гестапото) от 2001 г., която вкара Г.П. в сградата на „Дондуков” 2?! На това място Иларион (Алфеев) дори не би се обърнал с литургичното „Да внимаваме!” към Бойко Борисов, да речем. И без това му заформи показно в Пловдив и София. Отсъствието на Б.Б. край Първанов, Симеон и останалите, сякаш показваше, че лидерът с „твърда ръка” (Определение на Патриарх Кирил, което прозвуча като покана за оформяне на „международен тандем” с Путин.) в София е разчел знаците.

Защо ли продуктивен „симфоник” като Иларион (Алфеев) повече ни прилича на лидер с „твърда ръка”? Въпреки излъчваното съсредоточено смирение. Или точно заради него? Кой от нашите „симфоници” може да си позволи да върне „ресто” на този толкова обигран „симфоник”? Кой? Да се нажали човек заради Патриарх Максим. Как пък никой от нашите „симфоници” не привидя прекаленост в „острата игра” на Иларион (Алфеев)? Да не говорим за митрополит Николай, който може би сънува, че е в бъдещ „тандем” с привиждания като „наследник” викарий на сегашния руски патриарх? Е, засега Иларион (Алфеев) е само амбициозен приемник на поста „външен министър” на РПЦ, поет от Кирил (Гундяев).

bgsniper.com