Св. Синод уточнява, че писмата на високопреосвещените митрополити са известени първо в средствата за масово осведомяване, преди да бъдат представени и разгледани в заседание на Св. Синод и по тях да се вземе решение.

Като епархийски митрополити, членове на Св. Синод на Българската православна църква, се чувстваме длъжни да изразим нашето становище по един от най-важните въпроси от живота на родната ни Църква. Това се налага заради авторитета и стабилността на БПЦ.

1. Заседанието на Светия Синод от 10.11.2012 г. е законно, тъй като заседава в законен състав – присъстват 12 митрополити и се председателства от старшия по митрополитско служене по смисъла на чл. 42, ал. 1 от Устава на Българската православна църква.

Заседанието на Светия Синод от 10.11.2012 г. е свикано не като редовно или като извънредно по смисъла на чл. 61 от Устава, а като заседание, предвидено при извънредни обстоятелства, каквато е разпоредбата на чл. 42, ал. 1 - при овдовяване на Патриаршеския престол.

2. В Устава на БПЦ няма процедура за избор на Наместник-председател. При отсъствие на изрична уредба в Устава за провеждане на избора за Наместник-председател, Светият Синод е свободен да избере процедура за гласуване. След разисквания Светият Синод взема решение да се проведе тайно гласоподаване за Наместник-председател заради обективността и за да бъде проведен свободен избор.

Що се отнася до тайното гласуване, то в най-голяма степен разкрива истинската воля на гласуващите, неопорочена от страх, външни влияния и внушения. Именно с тайно гласуване, според буквата и духа на Устава на БПЦ, и обществения разум, се избират всички органи в БПЦ.

3. Председателстващият заседанието Великотърновският митрополит Григорий обявява и поздравява, че със 7 гласа „за” за Наместник-председател на Светия Синод е избран Варненският и Великопреславски митрополит Кирил. Всички митрополити приемат този резултат, тъй като няма изрично предвидено мнозинство за избор на Наместник-председател. Това решение на Светия Синод е по специалната норма за избор на Наместник-председател, а не оперативно решение по смисъла на чл. 63 от Устава.

Няма изказани особени мнения и оспорвания в заседанието на Светия Синод.

Протоколът от заседанието е подписан от 9 митрополити.

4. Нещо, което следва да бъде подчертано и съобразено е, че в отсъствие на напусналите го трима митрополити, Светият Синод взема решение: „Новоизбраният Наместник-председател е и управляващ Софийска митрополия/епархия, до избора на нов Български патриарх и Софийски митрополит”.

Трябва да се подчертае, че решението е взето с 8 гласа „за” и 1 „против”.

Това второ решение ясно повторно показва каква е волята на членовете на Светия Синод и стабилизира решението за избора на Наместник-председател на Светия Синод и управляващ Софийска митрополия. Протоколът от заседанието е подписан от 9 митрополити.

С 8 гласа „за” Светият Синод повтаря и несъмнено обявява кой е Наместник-председателят и управляващ Софийската епархия.

6. Решението на Светия Синод от 10.11.2012 г., под чието съдържание стои подписът и на Великотърновския митрополит Григорий, е влязло в сила от момента на подписването му от девет митрополита и поражда правни последици.

Уставът на БПЦ, както и българската и световната правна система не познават и не съществува като възможност оттегляне или заличаване на подпис след неговото полагане. Това е логически и правен абсурд, който правото не допуска заради правната и обществена сигурност.

Каноните на Светата Православна Църква са категорични относно поведението на всеки епископ. ХIII Картагенско правило повелява: „И ако някой извърши нещо, въпреки даденото вече съгласие и подпис, такъв себе си ще лиши от честта си”.

Извън тази фактическа и правна страна по въпроса, всякакви други коментари и тълкувания не бива да си позволява никой член на Св. Синод, извън заседанието.

Подчертаваме, че БПЦ е самоуправляваща се институция и Светият Синод няма да позволи да приема тълкувания, внушения и да работи под натиск от когото и да било, включително и от членове на Светия Синод, когато го правят извън установения ред в заседанията на Светия Синод.

Ние, членовете на Светия Синод, сме отговорни архиереи и не бихме си позволили да се поставя под съмнение нашето отговорно служение на Бога и в полза на авторитета на Родната ни Българска православна църква.

Във връзка с писмата на високопреосвещените митрополити Великотърновски Григорий и Пловдивски Николай Светият Синод реши:

Потвърждава избора за Наместник-председател на Светия Синод и управляващ Софийска митрополия/епархия на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, до избора на нов Български патриарх и Софийски митрополит.

Във връзка с повдигнати въпроси от някои лица в общественото и медийно пространство след кончината на Българския патриарх, Св. Синод изразява следното Становище:

Според Устава и Закона за вероизповеданията Българският патриарх е и Софийски митрополит. Тези две длъжности, съчетани в една личност, са неотделими. Първостепенна е длъжността на Патриарха, който е и митрополит Софийски. В случай на вдовство на патриаршеския престол на БПЦ единствено възможният Софийски митрополит е Наместник-председателят, до избирането на Патриарх, който е и Софийски митрополит.

Напомняме на цялата българска общественост, че по време на вредоносния разкол претенциите на отделилите се от единството на Църквата бяха за разделянето на длъжността Наместник-председател и Софийски митрополит. Не трябва да има двоен стандарт. Всичко това е преодоляно и Светият Синод спазва Закона за вероизповеданията и Решението на Конституционния съд.

След кончината на Българския патриарх не може да се свика Църковен събор, който да извършва промени в Устава и най-вече да промени материалните условия и процедурата за избор на Патриарх, преди да бъде свикан Патриаршески избирателен събор, както и да се приема Синодална наредба с подобен предмет.

Общ принцип в правото е, че се прилагат нормите, които са действали към момента на откриване на избирателната процедура, а такава формално е открита след кончината на Патриарха.

Всички ние като митрополити - членове на Светия Синод носим моралната отговорност пред вярващия български народ за авторитета на Църквата, който не трябва да рушим в този исторически момент.

И накрая припомняме, че оспорвания на решения и процедури на органи на БПЦ пред органи извън Българската православна църква са недопустим. Според каноните на св. Православна църква такова поведение е наказуемо. В това отношение е ясно съдържанието на чл. 226 от Устава.

Изборът на глава на Българската православна църква не подлежи на държавен съдебен контрол. Това е каноничен въпрос и въпрос на управленско решение на самоуправляващата се БПЦ.

Ние, членовете на Светия Синод, сме убедени, се всички мъдро държавнически и с църковно съзнание приемат задължителността на Решението на Конституционния съд за ненамеса във вътрешноорганизационния живот на религиозните институции! Това в днешния исторически момент е необходимо за авторитета на Българската православна църква. Убедени сме, че Църква и държава, както и досега ще работим за благото на български народ и единството на св. ни Църква.

Наместник-председател на Светия Синод:
† Варненски и Великопреславски митрополит Кирил

Членове на Светия Синод:
† Сливенски митрополит Йоаникий
† Видински митрополит Дометиан
† Русенски митрополит Неофит
† Неврокопски митрополит Натанаил
† Старозагорски митрополит Галактион
† Ловчански митрополит Гавриил
† Доростолски митрополит Амвросий