През лятото на 1991 г. Тео Лирков (Тодор Петков Лирков) ни разказваше за последните часове на приятеля си Георги Марков – „Тези гадове ме убиха, Тео…”, мълви писателят, прострелян на 7 септември 1978 г. и отишъл си от този свят на 11 същия месец. Спомнихме си за приятеля Тео в сряда, когато за пореден път наблюдавахме „квадратната милиционерска глупост” (Георги Марков). Бог да упокои душата му в селенията на праведниците и страдалците, прокудени от беснуващите „квадратни” (Георги Марков) в Родината. В „Задочни репортажи” Георги Марков разказва за един Великден, когато студенти-комунисти устройват провокация, щурмувайки Храма в София. Замерят с яйца свещениците. Става меле. Пристигат камионетки с комунистически джандари. Милиционерите арестуват масово млади хора. Провокаторите са пуснати, разбира се. До Художествената академия става сблъсък между милиционери и младежи от Коньовица и кв. „Иван Вазов”. И, о, каква изненадка – милиционерите побягват. Пристигат нови камионетки с червени джандари. Младежите, опълчили се на милиционерите, са прибрани в тюрмата. Междувременно богомолците са пробили кордона и са влезли в Храма.

В сряда Мая Манолова хлевоустеше за студенти-щурмоваци. Часове по-късно те се изгавриха със себепободните й. Устроиха бутафорен щурм на парламента. „Ранобудните студенти” направиха за смях нарочилите ги едва ли не за „терористи”. Танковете дойдоха – картонените „машини” бяха от серията „Станишевец”. Междувременно червен „социолог” се плюнчеше в тв студио колко било важно кабинетът „Орешарски” да не падне, а да слезе от власт. Нима не е най-добре да си стои до края на мандата? Студентите да обикалят блокадите и да се катерят по червените автобуси на полицията. Цветлин Йовчев да възрадва Делян Пеевски с поредния си анализ кой го поръчва с „опорните точки” и интригантства, че щял бил да става премиер, докато разпорежда кордони да опашат София по Околовръстното. Засега кордоните стигат само до Лъвов мост. Ужас за долнопробните проститутки в тарафа. Платените булевардни курви могат да им пеят на полицаите-началници чалга-химна „Камъните падат”, докато читавите млади момчета с униформи си спомнят за „Хубава си, моя горо” и красивите студентки с одухотворените лица. Кордони, кордони, кордони… Така се пази слаба власт. Така се издигат стени между българите. Така се държат комунягите на власт. Как си отиват е известно. Униформените кордони са емблемата на кабинета „Орешарски”, а Пламен Орешарски стана първия премиер, заканвал се публично с мерки, мотивирани от „оперативни данни” за протестиращи държавни служители.

През януари 1983 г. Владимир Костов патетично редеше в ефира на „Свободна Европа” как по времето на късния Тодор Живков България се била превърнала в полицейска държава за пример. Какво ли би казал за сегашните кордони и непропорционалното използване на сила? Синчетата на комунистическата номенклатура на Т.Ж. превърнаха България отново в полицейска държава за пример.

bgsniper.com