Шарл дьо Гол. Генералът. Франция отбелязва 125 години от раждането на офицера, който отвори очите на великия Хайнц Гудериан за ролята на танка за предстоящата Втора световна война. Дьо Гол беше голям мъж. Корав. Не лигаво франсе с мокри сънища и виснала чурка. Скочи дори на рафинирано високомерния и безцеремонно нагъл Уинстън Чърчил. Не си поплюваше. Франция едва ли ще има някога подобен лидер. Европа...

"С изключение на няколко основни принципи за войната не съществува универсална система: има само обстоятелства и личности.", написа през 1924 г. Великият Шарл в първата си книга "Смут във вражеския лагер", обяснявайки защо Германия е загубила Първата световна война и как адмирал Тирпиц е успял да вкара САЩ в играта с натиска си към канцлера Бетман-Холвег за яростна подводна война.

Кой ще внесе смут сега във "вражеския лагер"? Кой? Жалкият любовник със скутера ли? Франсоа Оланд не можеше да си намери най-милото преди няколко дни, за да се облекчи - война на тероризма ще обявява, може би на Саудитска Арабия и на Катар едновременно, да ни прости Господ. Или на ГРУ и на военното разузнаване на Израел ще скочи, прибери си вересиите, Боже!

Дьо Гол беше друга класа. Имаше топки. И не си търсеше най-милото в шортите, когато ЗАСТАВАШЕ на Чърчил, който го смяташе за парвеню. "За него говореха с насмешка, че той смята себе си за живо въплъщение на Жана д`Арк. На мен не ми се струваше така нелепо, както изглеждаше.", реди респектирано Чърчил.

И продължава. "Аз знаех, че той не беше приятел на Англия, но винаги откривах у него духа и идеята, които завинаги ще утвърдят думата "Франция" на страниците на историята. Аз го разбирах и, негодувайки едновременно, се възхищавах от неговото високомерно поведение. (...) Той никъде нямаше истинска опорна точка и въпреки това устоя на всичко.", отсича монументално Уинстън Чърчил.

На 4 юли 1940 г. Дьо Гол научава от радиото, че предния ден английската флота е нападнала намиращата се при алжирските брегове в Мерс-ел-Кебир френска ескадра. Англичаните потопили новия мощен броненосец "Дюнкерк". Британските кораби торпилирали и сериозно повредили намиращия се при Дакар броненосец "Ришельо".

Пропагандата на Виши щяла да получи възможност да твърди, че Англия е станала враг на Франция, а Дьо Гол е помощник на този враг. Генералът избухва. "О, тези слабоумни англичани, тези престъпници! Те проливат френска кръв. Те отново наливат вода във воденицата на капитулантите!".

Обаче. На 8 юли вечерта Дьо Гол застава пред микрофона на BBC: "Френските кораби са унищожени не в честен бой. Преди всичко аз заявявам следното: няма французин, който да не почувства в сърцето си гняв и болка, когато узнае, че кораби на френската флота са потопени от нашите съюзници. Тази болка, този гняв се надига у нас от дълбочината на душата.", прогърмява големият Генерал.

След това, обръщайки се към французите обаче, той поискал от тях да анализират събитията в перспектива. Може би корабите щяха да бъдат предадени на врага, отбелязва Дьо Гол. В такъв случай е било по-добре "да бъдат унищожени".

"Поражението на Англия ще увековечи поробването на Франция, съюзът с Англия не може да бъде поставян под съмнение дори и във връзка с това отвратително и достойно за съжаление събитие. Решението е непоколебимо и не може да бъде друго. Ще се сражаваме докрай!", отсича Дьо Гол.

Сега си представете как онзи "любовник със скутера" се "сражава докрай". Ако кризата с Алжир беше по негово време, дали Франция щеше да е "велика сила"? Апропо. Дали Шарл дьо Гол щеше да бъде "Шарли", а не Генерал, който да се изправи срещу терористите, както е направил срещу най-великата армия в историята - Вермахта.

Когато фронтът е навсякъде, когато войната няма никакви принципи, а само "обстоятелства", пардон, остава едно - ЛИЧНОСТИ. Дьо Гол беше историческа личност, лидер, сегашните са "скутерчета" и "стари чанти с лъскави дръжки".

bgsniper.com