Навсякъде са разхвърляни снимки на Джей Едгар Хувър и сандъци с шпионски атрибути. На централната сцена, по която се движите, има умален макет на хангара на летище "Кенеди", където през 1978 г. бе обран терминалът на "Луфтханза" - обирът, който Мартин Скорсезе увековечи във филма "Добри момчета".

Вляво е окачено на въже колело от пътнически самолет, извадено от останките на бившия Световен търговски център. Докато минавате до крайната лява стена на стаята, забелязвате, че на нея виси предмет, който някак си не е на мястото си сред разпознаваемите криминални атрибути. Случайният посетител на храма на специалните агенти е надеждно информиран чрез надпис на метална табелка, че бившата червенокоса притежателка на луксозната дамска чанта, разхождала се с нея на рамото си из Манхатън, е Анна Чапман.

Тя е най-знаменитата от "нелегалните руснаци", или необявените чужди агенти, заловени от ФБР през 2010 г. като част от 10-членна група, действаща в САЩ под надзора на СВР - руската Служба за външно разузнаване. Оттогава Чапман се превърна в своего рода модна икона в родната си Москва. Тя се превърна в кокетна секси манекенка на подиумите и рекламно момиче, станало известно заради дейността си като женски Джеймс Бонд в световната финансова столица.

Тя бе със сигурност и най-малко опасният шпионин от мрежата, разбита през юни 2010 г., и след това бе разменена срещу трима агенти, работили както за ЦРУ, така и за МИ-6 (британското външно разузнаване - б.р.), плюс един руски ядрен специалист, който, макар да не е притежавал класифицирана информация, бе осъден в Русия на 11 години по обвинения в шпионаж.

"Синтия Мърфи", или Лидия Гуриева от Монклеър, Ню Джърси, работила за кратко в счетоводна фирма в Манхатън, недалеч от местния офис на ФБР. Фирмата предлагала данъчни услуги и имала клиент венчърен капиталист, близък на Бил и Хилъри Клинтън. "Доналд Хийтфийлд", или Андрей Безруков, продавал софтуер за стратегическо планиране на американски корпорации, което му дало възможност да извършва индустриален шпионаж.(Семейният живот на Хийтфийлд и съпругата му, шпионката "Трейси Фоли", или Елена Вавилова, който предвиждал родените в Канада техни синове да бъдат вербувани да работят за СВР, вдъхнови хита "Американците" от времето на Студената война при управлението на Роналд Рейгън.)

Известен във ФБР като Операция "Истории за призраци", случаят с нелегалните от СВР бе хем раздут от таблоидите - най-вече заради намръщената и добре изглеждащ Чапман, хем подценен от администрацията на Обама, по онова време все още в последната фаза от изработването на амбициозната си политика на "презареждане" на отношенията с Москва, която бе организирала нелегалните още преди разпадането на СССР, когато СВР все още бе част от КГБ.

В Русия обаче един човек бе обвинен за разкриване на дълбокото прикритие и продължаващата десетилетия операция на американска територия. Всъщност вече са двама. Първият бе известен само като "полковник Шчербаков", за когото се твърди, че е оглавявал Отдел "С" в СВР, отговарящ за нелегалното раазузнаване. На 11 ноември 2010 г. в. "Комерсант" съобщи, че полковник Шчербаков е предал спящите си агенти на американците.

"Ние знаем кой е той и къде е", каза неназован "висш източник от Кремълската администрация". "Той ги предаде или за пари, или защото е бил заловен да прави нещо. Но не се съмнявайте - по дирите му е изпратен един Меркадер", добави той, като имаше предвид сталинския агент, който през 1940 г. убива Лев Троцки, след като прониква в най-близкия му кръг в Койоакан, Мексико.

Но пет дни по-късно, на 16 ноември, "Комерсант" съобщи, че предполагаемият човек зад Операция "Истории за призраци" е бившият зам.-шеф на Отдел "С" полковник Александър Потеев.

На задочния процес срещу него през 2011 г. за предателство и бягство в Московския окръжен военен съд Потеев бе описан като 59-годишен ветеран, носител на награда, от съветско-афганската война, който започнал да работи за ЦРУ през 1999 г. - година, преди да се присъедини към Отдел "С". Според статията на "Комерсант" той "извършил 12 кратки пътувания до САЩ, Мексико, Чили и други западни страни" от началото на същата година.

Точно тогава ФБР започва дългосрочно наблюдение над нелегалните на американска територия. Бюрото чака десетилетие да ги арестува, за да натрупа огромно количество информация за поведението и дейността на спящите агенти на СВР и да гарантира, че ценна разузнавателна информация така и не е предадена на Центъра в Москва, както е известна централата на СВР. Но времето на ареста на групата е интригуващо.

Централата на СВР в Ясенево край Москва.

През 2010 г. Потеев, изглежда, е поискал едноседмичен отпуск, да да иде до Одеса и да "види любовницата си", майка на неговото незаконно дете. СВР отхвърлила молбата. След това, на 24 юни, само три дни, преди ФБР да затегне примката около 10-те нелегални, той си купил билет за влака до Минск и, като използвал паспорта на брат си, отпътувал за Ивано-Франковск в Украйна. Оттам той отлетял за Франкфурт и бил посрещнат и предаден в централата на ЦРУ. Според Московския окръжен военен съд докато се намирал в Беларус, Потеев изпратил следното послание до жена си:

"Мари, опитай се да приемеш това спокойно. Не си отивам за кратко, тръгвам си завинаги. Не исках, но трябва да го направя. Ще започна нов живот. Ще се опитам да помогна на децата."

През август 2011 г., съдът издаде присъдата си - 25 години затвор, макар Потеев отдавна да е напуснал Русия.

Целият процес и отразяването му в не съвсем независимата руска преса повдигна редица въпроси. Бил ли е Потеев къртицата в Отдел "С", която е компрометирала собствените си агенти? Кой е полковник Шчербаков и защо първо той е изплувал като къртица? Съществувал ли е изобщо Потеев или е бил измислен с цел съхраняване на имиджа от руското правителство, за да бъде премълчан и потулен истинският провал?

Както ми каза при условия за анонимност един източник от американското разузнаване, добре познаващ покрай работата си Операция "Истории за призраци", случаят е "най-големият успех на контраразузнаването в историята на САЩ. Официалното изявление на американската страна бе, че операцията е траяла 10 години. Днес 99 на сто от чуждите шпиони, арестувани в САЩ, са залавяни или чрез електронно прихващане, или с помощта на информатори. ФБР никога не е съобщавало въз основа на какво е извършило тези арести".

Така че ако Потеев е бил истински и е бил човек на ФБР, било ли е скоропостижното му отпътуване от Русия в резултат на опасенията му, че ще бъде разкрит? И това ли е бил поводът федералните агенти да предприемат действията срещу шпионската мрежа броени дни по-късно?

Друга теория гласи, че Анна Чапман усетила, че легендата й е разбита и това принудило агента на ФБР да избяга. В действителност Чапман свидетелства на делото срещу Потеев и го идентифицира като един от ръководителите си. Тя заяви, че странна личност на име Роман й се обаждала чрез специалните средства за комуникация, знаела паролата й и шифрования език и се опитала да уреди среща в едно от кафенетата "Старбъкс" в Ню Йорк. Тя надлежно информирала Центъра в Москва и оттам потвърдили, че подозренията й, че някой е проникнал в системата, са основателни.

През последните шест години светът забрави Александър Потеев. Но в четвъртък, 7 юли, руската агенция Интерфакс съобщи, че най-знаменитият предател на СВР е починал в САЩ. Интерфакс не разкри източниците на твърдението, като само ги нарече "информирани". Един от тях обаче заяви пред агенцията, че новината за смъртта на шпионина може да е "дезинформация" с цел той да бъде "просто забравен", без да се уточнява дали неговата история е дело на руската или американската страна.

Колкото до това писание, няма независимо потвърждение от Запад за смъртта на Потеев (или за това, че той е жив), а само копиране на съобщението на Интерфакс и подхващането му от други руски медии. СВР не коментира, когато бе попитана по въпроса.

Александър Хинщейн - депутат от Думата и журналист, пишещ за руските органи за сигурност, заяви пред в. "Московской комсомолец", но не съвсем уверено, че Потеев не би могъл да бъде убит от Москва, понеже руското разузнаване не е извършвало нито едно убийство в чужбина след това на украинския националист и нацистки колаборационист Степан Бандера през 1959 г. и че от 1962 г. политиката е да не се прави така.

Както и всичко в тази мрачна шпионска история, предполагаемият край на Потеев повдига повече въпроси, отколкото да дава отговори. Ако предположим, че той изобщо е съществувал, дали е починал от естествена смърт или е бил открит и екзекутиран от "Меркадер", за когото спомена висшият представител в Кремъл?

А анонимният висш представител на Кремъл, който, изглежда определи съдбата на Потеев във втората му родина, бе Владимир Путин. По време на годишната си пряка телефонна линия на 17 декември 2010 г. тогавашният премиер бе попитан за предателя, издал нелегалните. Както често прави с тези, които яростно мрази, бившият подполковник от КГБ прибягна до феня - жаргонът на бандитите или дългогодишните затворници:

"Колкото до предателите, те ще си умрат сами. Уверявам ви. Последният случай на предателство у нас бе, когато бе предадена цяла група наши нелегални. Те бяха офицери, разбирате ли, офицери! Човекът предаде свои приятели, свои братя по оръжие - това са хора, жертвали целия си живот през олтара на отечеството. Това означава да научиш чужд език като свой роден, да се отречеш от близките си, да не можеш да си дойдеш и да погребеш любимите си хора! Само си помислете!

Човек отдава целия си живот в служба на родината и се явява някакъв скот, който да предаде такива хора! Как може да живее така? Как може тази свиня да гледа децата с в очите? Няма значение какви 30 сребърника са получили тези хора, те ще им приседнат, уверявам ви. Да се крият през целия си живот, да нямат възможност да разговарят с любимите си хора! Знаете, че човек, който избере такава съдба, ще съжали за това хиляда пъти!"

Това наистина звучи като завоалирана заплаха за убийство, идваща от човека, който според британското следствие "вероятно е одобрил" убийството на британския информатор Александър Литвиненко в центъра на Лондон. Но дори руснаците да можеха да открият Потеев, който би трябвало да живее някъде в САЩ под закрилата на ФБР и/или ЦРУ, биха ли взели дръзкото решение да го премахнат?

Руските бегълци, живеещи в САЩ, нямат навика да се страхуват за живота си, както правят другаде. Най-известният пример през последните десетилетия е този със Сергей Третяков - полковникът от СВР, който работи за американското разузнаване в продължение на три години, докато е заместник-резидент на руската мисия в ООН, на Източна 67-а улица в Манхатън.

Преди да избяга през 2000 г., той предаде на американците "хиляди свръхсекретни дипломатически грами на СВР и стотици класифицирани доклади на руското разузнаване", пише биографът му Пит Ърли в книгата "Другарят Джей - неразказаните тайни на руския шпионски шеф в Америка след края на Студената война". В резултат Ърли ми каза, че за Третяков са полагани доста грижи до смъртта му през юли 2010 г.

"ЦРУ си има формула, чрез която установява колко се полага на тези хора - каза Ърли. - Това е тайна формула, но те оценяват какво е съобщило лицето, каква ценност представлява това и определят парична сума. След това подписват чек."

Твърди се, че Третяков получил рекордната сума от 2 милиона долара. И въпреки слуховете, че той може да е бил информаторът в Операция "Истории за призраци", Ърли твърди, че героят му никога не е познавал някого от нелегалните. Той обаче се чувствал в доста голяма безопасност, за да включи името си в телефонния указател.

"Сергей получаваше инструкции за сигурност само когаато пътуваше в чужбина. Той се чувстваше така, сякаш американското му гражданство го пази."

Олег Калугин - някогашен шеф на операциите на КГБ в САЩ,  днес най-високопоставеният бивш офицер на КГБ, живеещ там, е съгласен, че ако Потеев наистина е бил под протекцията на САЩ, той би бил със сигурност недосегаем за начина на отмъщение, до който могат да прибегнат Путин или чекистките му любимци.

"В живота ми - а аз все още съм жив и здрав, не е имало политически убийства, извършени от руснаци или съветски граждани на територията на САЩ - каза ми Калугин. - Мисля, че той е умрял от естествена смърт. САЩ са главният враг, така да се каже, и да бъде извършено такова нещо на американска територия би имало сериозни последици."

Литвиненко е различен случай поради страната, в която избра да избяга.

"Ако Потеев бе в Европа, той отдавна щеше да бъде мъртъв. Европа е друга история и там това може да се направи", смее се Калугин, като вероятно си припомня собствения опит в убийствата зад граница.

Олег Калугин твърди, че е присъствал при планирането на убийството на георги Марков.

Като бивш шеф на външното контраразузнаване на КГБ - или Клон "К" на Първо главно управление, Калугин дълги години твърди, че е присъствал на планирането на убийството на българския дисидент Георги Марков. Той е отровен смъртоносно от ампула с рицин, инжектирана чрез чадър в бедрото му, докато върви по моста "Ватерло" в Лондон през 1978 г. (Заповедта идва от Тодор Живков, лидера на БКП. Марков е убит на рождения ден на Живков.)

Според повечето наблюдатели проблемите, пред които руските бегълци се изправят в САЩ, са повече свързани с всекидневието, отколкото опасението, че ще бъдат отровени.

Андрей Солдатов - съвтор на книгата "Новото дворянство", в която се разказва за възраждащите се руски спецслужби, смята, че най-правдоподобното обяснение новината за смъртта на Потеев да се появи първо и единствено в руската преса означава, че предполагаемият офицер от СВР е бил къртицата в "Истории за призраци" и се е отказал от собствения си призрак без никаква намеса отвън.

"Американците вероятно са предали тази информация на близките му в Русия и информацията, която е била прехваната. След това руските тайни служби са решили да се възползват от възможността да изпратят послание, че бегълците винаги свършват зле", казва Солдатов.

Разбира се, понякога Центърът в Москва ше създаде възможност, там, където тя не възниква спонтанно. Много са характерни дезинформациите в руските или западните медии за ценните разузнавачи бегълци.

Важен двоен агент бе Дмитрий Поляков - генерал-майор от ГРУ, или съветското военно разузнаване (разстрелян в СССР през 1988 г. - б.р.). Според Ърли руснаците разпространили фалшива информация, че един от синовете на Поляков бил толкова отчаян от живота в Америка, че се самоубил. Това бе особено болезнена провокация, като се има предвид, че решението на Поляков да заработи за Ленгли през 60-те г. вероятно се дължи на отказа на СССР да разреши болният му голям син да бъде подложен на животоспасяваща операция в нюйоркска болница. Момчето умира.

"Познавам другите му двама сина - каза ми Ърли. - Никой от тях не се е самоубивал. Целта бе да се внуши, че животът на бегълците е ужасен."

Колкото до Потеев, дори някои от бившите му колеги се съмняват, че некрологът му е уловка. Руският сенатор Игор Морозов - бивш офицер от разузнаването, смята, че предизвикването на смъртта на Потеев е безсмислено.

"Той не бе нужен на никого, за да бъде задействана операция по ликвидирането му - каза Морозов пред държавната агенция РИА Новости. - Прекалено голяма чест би било за Потеев."

Майкъл Уайс

* Авторът е зам.-главен редактор на изданието "Дейли бийст", откъдето препечатваме статията. Той е съавтор на бестселъра на в. "Ню Йорк таймс" "Ислямска Държава" - в армията на терора". Главен редактор е и на онлайн изданието за преводи и анализи "Интърпритър", посветен на всичко, случващо се в Русия и Украйна.

Клуб Z