България и Русия са два православни славянски народа с извънредно тесни връзки в миналото. Не бива да се забравя, че Русия положи огромни усилия, за да я има изобщо българската държава – България бе част от Османската империя и Русия, която води много кървави войни с империята, поставя като една от задачите си освобождаването на православните славяни, в частност на българите.

Много е приятно, когато българите помнят, че руският цар е сред виновниците за тяхната свобода. Руснаците платиха за това, но исторически така се случи, че българите често заемат страната на противника в политиката.

За да се разберат политиката на България, близостта на нашите отношения и нашите проблеми, трябва да се разгледа ситуацията на две равнища. От гледна точка на културата и религията, от гледна точка на единния славянски народ, ние сме много близки – имаме много сходна история, ние се обичаме и се разбираме. Отношенията между народите и културите винаги са били топли, докато между държавите – точно обратното. Като избраха Запада за свой геополитически партньор, българите се оказаха на страната на противника – затова сега продължава войната между евразийците и атлантиците.

България е разделена в това отношение.

Политическите елити, както често е било в историята, се ориентират на Запад, а народът запазва любовта, уважението, паметта и положителното отношение към Русия. Ние разбираме това и се отнасяме с разбиране към всички нападки и конфликти.

Русия не си променя така позицията – ние винаги протягаме ръка за дружба към българите и нашата позиция си остава стабилна. Ние не сме Запад, ние сме Евразия, ние сме Изток.

Следователно, ако българите имат възможност да избират лагер – западния или руския, то Русия няма такъв избор. Русия не може да напусне територията си – тя си остава постоянна, както и нашата любов към българския народ. Народът на нас не ни е враг, дори когато българският елит и политическото ръководство виждат в Русия враг.

Когато се разпадаше Варшавският договор, самата Русия не представляваше нито идеологически център, нито някакъв полюс. Ние нищо не можехме да предложим и дори искахме да влезем в НАТО, затова и много страни от източна Европа влязоха в НАТО. Не защото те предадоха Русия, а защото Русия в онзи момент сама предаде себе си, сама изгуби своята идентичност. Затова не трябва да сме прекалено строги, не трябва да гледаме на това като на предателство.

Друг въпрос е, че сега, когато Русия се превърна в полюс на суверенитет, в символ на консерватизма, традицията (в това число и православната), мисля, че отношението към Запада и към Изтока трябва да се промени. Влизането в НАТО – това е част от историята, но ние виждаме как западната цивилизация все повече изоставя консервативните си идеи, откъсва се от консервативните си корени. Самият Запад се променя и губи всяка връзка с традицията.

Затова да си в НАТО днес не е същото като да влезеш в НАТО през 90-те години. Да влезеш – не е предателство, но днес България да е в НАТО – това е предателство. Не толкова заради Русия, колкото заради самия български народ, доколкото в процеса на интеграция в западната култура България ще изгуби своята национална идентичност.

Т.е., НАТО не пази България от заплахи, а създава заплахи. Между другото, с подобен проблем се сблъска и президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган – Турция е член на НАТО и в същото време Америка стоеше зад опита за държавен преврат през 2016 г. Затова днес НАТО не е инструмент за сигурност, а главен източник на опасност и заплаха за България – и от стратегическа, а и от културна гледна точка, това е предателство към българския народ. Но Русия заема по-неутрална позиция и, разбира се, не изпитва никаква враждебност към България, в нищо не обвинява българите.

Закратко се създаде впечатлението, че евразийският модел побеждава – а той е противоположен на глобализацията и атлантизма. На изборите в София победи политик, който призовава за добри отношения с Русия, в САЩ победи Тръмп, който обещаваше добри отношения с Русия, а в Кишинев – Додон, приятелски настроен към нас. Това бе момент на големите успехи. После се оказа, че Тръмп не е способен да следва такава политика, защото е заложник на глобалисткия елит. Додон е блокиран от парламента, а и в България нещата не са толкова гладки.

Но има един важен момент – това, че Тръмп е наш, Додон е наш, българските политици могат да бъдат наши – всичко това не означава, че те са агенти на Кремъл. Ние нямаме такива сили, че да развием цяла агентурна мрежа по света, това вече е минало. Но това означава, че те избират многополюсен свят, а не еднополюсен. Те избират консервативната идеология, а не доминиращата ултралиберална идеология.

Това означава „наши“ - не просто руски сили, а консервативно и национално ориентирани, това са традиционалисти от целия свят, включително и от България, Молдова и Америка. Където има традиционалисти, там има и от нашите – независимо от това как се отнасят към Русия. Това е много важно, това е въпрос на принцип. Но пък като видят, че Русия се явява първи пост на консервативната идеология, националистите изпитват симпатия към нас.

Консерватизъм и Русия, традиционализъм и Русия, съвременна Русия, путинска Русия, суверенна Русия, многополюсна Русия – всичко това са синоними.

Русия сега е далеч от това да има възможности да се бърка във вътрешната политика на други държави – още по-малко на приятелски или неутрални. Русия гледа на България или като на приятелска страна, или като на неутрална, защото България не застрашава нашите национални интереси, не се явява крепост на русофобията, не поддържа разрушителни тенденции вътре в Русия, а българският народ е един от най-приятелските и близките с нас. Затова ние не можем да имаме нито възможност, нито желание да се намесваме в българската политика. Ако България следва българските национални интереси, на нас това ни е достатъчно.

Всъщност, Русия днес решава вътрешни проблеми. У нас има много силна „пета колона“ от прозападни либерали – като видяха, че Путин се приближава към последния си мандат (така е според конституцията), те се раздвижват. Ние имаме проблеми със Сирия, там водим много трудна война с „Идил“. Имаме проблеми с Украйна – изобщо не ни трябват проблеми с България. Мисля, че руското ръководство се отнася много положително към България и приемаме със съжаление периодичните агресивни изказвания, но това не е симетрично.

Ако политическият елит на България ненавижда Русия и разпространява мита за „руското вмешателство“, то Москва не го забелязва, а нашият народ винаги запазва приятелско и роднинско отношение към православния братски славянски народ.

Никой руснак няма да разбере, ако по време на избори го попитат: „Как се отнасяте към България?“ Защото всички партии, всички кандидати, дори и най-либералните и прозападни, ще отговорят: „Положително“. Много е важно, че в отношението към България от страна на Русия няма разделение, у нас всички са българофили – и партиите, и населението. Ние, консерваторите, обичаме българите, защото те са православен славянски народ, а либералите ги обичат, защото са в НАТО.

Съответно, когато ни казват, че еди кой си в България не ни обича, че имало някакви русофоби, на нас ни е трудно да го разберем. Ние обичаме съседа си, а всъщност половината му семейство ни ненавижда – трудно ни е да си го представим. Защо? Кое не е наред? Руският цар, Руската православна църква, руският народ, руският войник, нашите предци, които загинаха – какво лошо сме направили на българите, за да ни ненавиждат?

В съветско време помагахме на българите. А все още не се вижда какво по-добро им донесе Западът или влизането в НАТО и в Евросъюза.

Моите познати, които посещават България, забелязват катастрофичното положение, привнесено от Запада. Това е въпрос на техен избор – но нас защо ни ненавиждат? Честно да ви кажа, не виждам причини. Ние сега не сме комунистическа държава, ние сме държава с консервативна ценностна система. За всяка ненавист трябва да има основание.

Когато ми казват, че в България има русофили, това е разбираемо – всички руснаци са българофили. Но когато ми казват, че в България има русофоби, тук се стъписвам и се опитвам да разбера за какво става дума, защото това е противоестествено. За това трябва да има някаква изкуствена политическа посока или пък го говорят хора, получили западно възпитание, които гледат и на Русия, и на България с очите на Запада.

За това, че Западът не ни обича, също няма основания. Не ни обичаха, защото бяхме два клона на цивилизацията – православната и западно-християнската католическа или протестантска. Изначално тези два светогледа спорят помежду си, а България винаги е била на наша страна като част от православния византийски свят. Дори съществуваше идеята за Велико Търново като наследник на Византийската империя в период, когато българското царство бе по-силно. И в този смисъл близостта на православни поствизантийски народи ни удържа в един и същи лагер.

Затова към хората в България, които ненавиждат Русия, си струва да се гледа не от гледна точка на това как се отнасят към Русия, а как се отнасят към самата България. От българската история и идентичност не произтича неприязън към Русия, за това няма основания. Такива основания има само западноевропейската цивилизация. Политиците, които говорят, че „Русия е враг“ и че тя „ще ни бомбардира“, не са българи, а особена секта русофоби. Това са някакви колониални сили, които налагат на България политика, която истинските българи не биха водили. С други думи – русофобията в България е противоестествено явление, тя е заболяване, тя е патология.

Александър Дугин, Геополитика