"ДПС е изчерпана като модел и за тази партия започва обратното броене. Затова всички ние, хора от различни поколения, повярвали някога в идеалистичната кауза на правата и свободите, за чието знаме се представяше ДПС, сме се събрали да поставим основите на истинска, автентична, либерална партия на България в името на огромна, скъпоценна, национална, демократична, а това означава патриотична кауза", отсече Лютви Местан в хотел "София" на сбирката на инициативния комитет за учредяването на партия "ДОСТ".

"Аз съм единствен и ще ме следвате безропотно" не е единство, а авторитаризъм и точно това се разкри на 17 декември 2015 г. с речта на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. На тази дата маските паднаха, разкри се и двуличието, амбивалентната същност на ДПС. Не моята декларация, а словото на г-н Доган бе стратегическа грешка", отсече Лютви Местан. Легендарният борец срещу "възродителния процес" и основател на ДПС Неджметин Хак бе седнал до Лютвин Местан. Ахмед Юсеин бе до Ширин Местан.

"Депутатите от ДПС осъзнават, че с речта си г-н Доган разцепи ценностно ДПС. "Това е ясно и на тези, които останаха в ДПС, но са сковани от страх, за да си го признаят. Тази реч е ценностен вододел. Доган реши да сведе пронатовската ми позиция до протурска, внуши съмнение за политика на пета или шеста колона, и така обслужи проруските настроения в българското общество.

Отрече се от верния път, по който ДПС се движеше при моето председателство, пътят на автентичния евроатлантизъм", скочи срещу Ахмед Доган бившият председател на ДПС. "Вижте кои го защитиха - Красимир Каракачанов, Горан Симеонов, Димитър Иванов - Гестапото, Румен Петков, Георги Първанов и дори Божидар Димитров, който каза "Аз съм Доган, аз съм Пеевски", процвърча цицеронът Местан. Агент "Павел" от ДС се жалва от Димитър Иванов, агент "Тервел", агент "Иван", секретния сътрудник "Гоце" и от Горан Симеонов.

„ДОСТ ще бъде радикална, натовска и евросъюзническа партия. Ако в нечий ум се върти безумната идея да потърси измислени основания за нерегистрирането на ДОСТ нека да знае, че с присъствието си в тази зала днес всички вие казвате най-важното – ДОСТ вече е регистрирана в сърцата на хиляди български граждани и няма сила, която да я спре“, "избухна" патетично Лютви Местан.

Местан изреди поименно поименно борци-герои срещу режима на Т.Ж. като Якуб Хасан Сюлейман, Али Алиев Киселов от съпротивата срещу първия масов етап "възродителния процес" в Родопите между 1970 и 1972 г. В залата той назова поименно и Неджеметин Хак и съратниците му - герои от съпротивата срещу последния етап на "възродителния процес" между 1984 и 1989 г.

"Това са хора, лежали в комунистическия лагер "Белене" и по други затвори, заплатили с несвободата си привилегията днес да живеем свободни. Тук е Исмат Исмаил-Паниша, един от организаторите и героите на майските събития от 1989 г., поставили началото на края на политическия режим на Тодор Живков.

Тук са и много млади хора. На тях искам много специално да благодаря, защото успехът не е възможен само с героите-страдалци. Успехът не е възможен без младежката енергия. Всички тези хора са били наречени от определени медии, известни като медии на депутат от ДПС с обидните думи – пандизчии и хора, събрани от кол и въже.

Скъпи приятели, достойни мъже и жени, Вие бяхте наречени от определени медии, известни като медии на депутат от ДПС, с обидните думи "пандизчии" и "хора, събрани от кол и въже". Някой нарича хора "от кол и въже" героите на българската свобода.

Само това обстоятелство вече ни задължава да дадем решителен политически отговор. Сред нас е първият, който прозря тази необходимост още през далечната 1993 г. – г-н Мехмед Ходжа.

Той е човекът, който пръв разкри огромното разминаване между искрения мотив, с който стотици хиляди гласуваха за ДПС, от една страна, и зависимостите и начина, по който този вот за права и свободи бе присвоен цинично за обслужване на посттоталитарни политически интереси, както и за удовлетворяване на частни корпоративни апетити, от друга страна", заяви емоционално Местан.

Очеизвадно е - Лютви Местан се опитва да внуши, че прави партия от "репресирани" от Сокола. "Вярното куче" Ахмед Юсеин едва ли се вписва в този образ. Неджметин Хак е "икона" за мачканите от ДС турци, но няма влияние сред "младите лъвчета"-кариеристи.

"Трябва да защитим каузата си и разбирането си за гражданска демокрация, да скъсаме с олигархията и задкулисието и да се върнем към перспективата на прозрачни и естествени политически отношения, просветена гражданска енергия и разбирането, че това ще бъде възможно в условията на силен, укрепнал и мултикултурен ЕС, силно, принципно и ефективно НАТО"

Електоратът на ДПС гласува за Работодателя. Лютви Местан сам признава, че срещу тях има огромен финансов ресурс. Грешка ще бъде, ако Сокола реши да спъва регистрацията на "ДОСТ". Едва ли ще се заформи протестна вълна като с НДСВ, но това ще понадуе мускулчетата на "достовете".

Всъщност на "Сава" не му пука от "Павел" - знае му възможностите и потенциала за електорално влияние. Ахмед Доган се страхува от Турция. Властите в Анкара са истинския политически и корпоративен противник на Сокола. Местан даже и "маша" не е. Няма как врътко край Доган да стане водач.

bgsniper.com

Снимки: Веселин Боришев, Клуб Z и БГНЕС

Речта на Лютви Местан "едно към едно" от неговия профил във Фейсбук:

Скъпи приятели,

Днес, 27.02.2016 г., в гр. София се проведе заседание на Инициативния комитет за учредяване на новата политическа партия – Демократи за отговорност, свобода и толерантност (ДОСТ). За мен е удоволствие да предоставя на Вашето внимание Словото си, както и приетата с единодушие учредителна Декларация.

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,
Изпитвам необикновено вълнение, изправен очи в очи пред Вас в тази зала на нашето общо ново начало – учредяването на новата политическа сила "Демократи за отговорност, свобода и толерантност". Нямам никакви илюзии, че ще ни е лесно. Срещу нас стои огромен финансов ресурс и машината на статуквото, която ще репресира всеки, който е решил да ни последва. Цели се включването и на специалния инструментариум на държавата чрез продуцирането на мита за националния предател, който ще основе протурска партия. Само че нека всеки от нас погледне около себе си.

Кого виждаме и какво виждаме? Тук виждам само патриоти, български патриоти. Тук са Якуб Хасан Сюлейман, Али Алиев Кисельов, Салих Аличков, Байрям Алянски - герои от съпротивата срещу първия масов етап от Възродителния процес, проведен в Родопите в периода 1970-72/3 година; тук са г-н Неджметин Хак и съратниците му Фербие Ибрям, Шабан Ахмед, Ниязи Ешреф, Мехмед Садулла, Ремзи Халил, Селяхтин Азис – герои от съпротивата срещу последния етап от т.нар. Възродителен процес, започнал през зимата на 1984-85 година, хора, лежали в комунистическия лагер Белене и по други затвори и заплатили с несвободата си привилегията днес да живеем свободни. Тук е и Исмет Исмаил - Паниш, един от героите на Майските събития на 1989 година, поставили началото на края на комунистическия режим на Тодор Живков.

Тук са и много млади хора, които през онези години или не са били родени, или са били невръстни. Но днес са с нас. За успеха ни, освен от героите – страдалци, се нуждаем от енергията на младите хора и аз искам специално да им благодаря. Благодаря и на многото дами, защото те ще привнесат едно по-особено, женско присъствие в нашата партия.

Скъпи приятели, достойни мъже и жени, Вие бяхте наречени от определени медии, известни като медии на депутат от ДПС, с обидните думи "пандизчии" и "хора, събрани от кол и въже". Някой нарича хора "от кол и въже" героите на българската свобода. Само това обстоятелство вече ни задължава да дадем решителен политически отговор. Сред нас е първият, който прозря тази необходимост още през далечната 1993 г. – г-н Мехмед Ходжа. Той е човекът, който пръв разкри огромното разминаване между искрения мотив, с който стотици хиляди гласуваха за ДПС, от една страна, и зависимостите и начина, по който този вот за права и свободи бе присвоен цинично за обслужване на посттоталитарни политически интереси, както и за удовлетворяване на частни корпоративни апетити, от друга страна.

Сред нас са и Бахри Юмер, Адем Юзеир, Юркюш Юзеир, Рашид Шюкри, Алиосман Мустафа, Айдън Бейтулла, Фикрет Расим – първоучредители на ДПС. Те, а и ние, които в по-голямата си част сме били свързани с ДПС, дължим отговор на въпроса защо сега. Сега ли сме прогледнали? Отговорът е категоричен – виждахме, но си затваряхме очите в името на единството. Носим отговорност, че превърнахме единството в самоцел, във фетиш.

Единството е благородна цел само ако се гради в името на ценностите и на общия интерес; ако е продукт на демократични дебати. Единството, разбирано като "аз съм единствен и ще ме следвате безропотно, независимо дали съм прав, или греша", не е единство, а авторитаризъм. Точно това се разкри на 17 декември 2015 г.. На тази дата маските паднаха. Разкри се в своята цялост двуличието, амбивалентната същност на ДПС.

Речта на Ахмед Доган бе стратегическа грешка. Това е ясно и на тези, които останаха в ДПС, но са сковани от страх, за да си го признаят. Дълбоко в себе си осъзнават, че с речта си Доган разцепи ценностно ДПС. Тази реч е вододел, ценностен вододел. Няма да намерите автентичен депесар, който да определя натовската ми Декларация по повод на сваления руски самолет за гаф или за политическа грешка.

Доган сведе пронатовската ми позиция до протурска, внуши съмнения за политика на пета или шеста колона и така обслужи проруските настроения в българското общество, като насочи срещу нас националистическите страсти. Отрече се от верния път, по който ДПС се движеше при моето председателство – пътя на автентичния евро-атлантизъм.

Вижте кои са адвокатите му – Красимир Каракачанов, Горан Симеонов, Димитър Иванов – Гестапото, Румен Петков, Георги Първанов, за да стигнем до Божидар Димитров, който възкликна "Аз съм Доган! Аз съм Пеевски!". Избирателите обаче казват "аз не съм Божидар Димитров". Избирателят няма общо с крайните националисти. Избирателят ни е натовец като архетип. Той знае, че НАТО не е Декларация, нито пък абстракция.

Казвам това, защото в ДПС осъзнаха грешката си и е възможно още на следващата конференция да направят поредния завой и отново да се правят на евро-атлантици. Номерът няма да мине, защото маските наистина паднаха.

ДПС е изчерпана като модел. Затова всички ние – хора от различни поколения, повярвали някога в идеалистичната кауза на правата и свободите, за чието знаме се представяше ДПС, сме се събрали да поставим основите на истинска, автентична либерална партия на България в името на огромна, скъпоценна, национална, демократична, а това означава патриотична кауза.

Да, скъпи приятели! Каузата ни е патриотична, защото, за разлика от компрометирания патриотизъм на националпопулизма и отрицанието на различните, който впрочем и в момента е част от управлението на страната – ние сме патриоти на гражданската либерална демокрация. Искам да повторя този израз - ние сме патриоти на гражданската либерална демокрация, която не изключва, а включва. Затова е и наше знамето, върху което е изписано България да бъде чиста и свята република на всички, независимо от техния етнос, религия, майчин език и имотно състояние. В основата на нашата идея е идеята за реална, а не фиктивна правова държава.

Това означава България на Конституцията и законите, а не на задкулисието и олигархията. България на истинското свободно слово, а не на дирижираните медийни бухалки. България не на страха за утрешния ден и тежките комплекси пред всевластната тъмнина на симбиозата власт и пари, а България на достойнството, смелостта и свободата да виждаме, осмисляме и отстояваме нашите права и интереси в настоящето с ясен поглед към бъдещето и с мъдро познание за историческото ни минало.

Ключовите думи, които изразяват ценностната опора на разбирането ни за гражданския либерален патриотизъм, са думите отговорност, свобода и толерантност. Думи и ценности, от които на 17 декември миналата година почетният председател на ДПС Ахмед Доган декларативно се отрече, обявявайки ги за изпразнени от съдържание. Предколедната "визионерска" реч прокара разделителна линия – категорична и незаличима.

Разделяща полудемокрацията от демокрацията; корпорацията от евро-атлантизма; статуквото от реформите; неототалитаризма от правата и свободите. Жалкото е, че 26-те години движение за права и свободи всъщност са били сизифова орис. 26 години правата и свободите са следи – сенки на изгубеното време – една агония на демокрацията в пипалата на наместниците на органите на притулената като либерална партия технология на задкулисието. Една гъста и тежка прокоба, която държи България на границата между тоталитаризъм и демокрация – в безкрайния буфер на неясния Преход.

Днес ние осъзнато и непоколебимо заявяваме, че в политиката трябва отговорност за свободата на всеки български гражданин и за толерантност към всички – с различни имена, с различен майчин език, с различна вяра, но с еднаквото право да живеем в условия на демокрация безусловно. Тази наша воля е още по-силна на фона на геополитическия сблъсък – евро-атлантизъм, демокрация, от една страна, авторитаризми и мракобесието на Ислямска държава и на тероризма въобще, от друга. Светът се нуждае от спасението на човека, а не от превръщането му в заложник на интереси. Животът се нуждае от недосегаемост като свещено право и не може да е разменна монета на нито една политическа амбиция.

Политиката в демокрацията е посветена на всички граждани. Обратното е демагогия. Няма прошка за това, да превръщаш жертвите на покушението над човешката неприкосновеност – идентичността с име, в параван за мимикрия на похитителите – ариегарда на комунистическата идеология и нейните първосъздатели. Няма оправдание охотата да консумираш властта неизменно потайно за лични и котерийни цели заради изнасиленото с фалш и притворство доверие на половин милион граждани.

26 години хидрата на носталгиците в българската политика застопоряваше правата и свободите единствено в полето на риториката. Затова демокрацията е все така на своя старт, а Преходът е все така протяжен и безкраен. Затова евро-атлантизмът е декор, но не и действие, не битие на българския гражданин, уви. Затова в проблемното ни време предизвикателствата пред НАТО и санкциите на ЕС спрямо трети страни България премълчава и понася с нескрита неохота. Не може да се гради демокрация с носталгия по преддемократични реалности.

Ние, учредителите от Инициативния комитет ще работим за отговорност да се реформират системите на обществено-икономическото развитие, да се търси и носи отговорност за всичко, което държи България между тоталитаризма и демокрацията. Предвид на това за нас – за огромна разлика от Ахмед Доган - думите свобода, отговорност, толерантност не само имат огромен смисъл, но те с още по-голяма сила са ценностен ресурс за гражданите на България, за които разбирането за модерност е синоним не само на национална демократична консолидация, но и на евро-атлантизъм.

Неведнъж съм казвал, че една от политическите цели на България трябва да бъде превръщането на страната от формален и консуматорски в реален и пълноценен член на ЕС и НАТО. Това означава нашата страна да бъде съавтор, позволете ми да кажа, съархитект на политики за укрепване на ЕС и североатлантическия договор особено в разломни времена, каквито са сегашните.

Кризата в отношенията между ЕС и НАТО, от една страна, и от друга – Руската федерация прилича на глобална геополитическа криза, но всъщност е най-тежката ценностна криза на цивилизационното многообразие на 21 в. От едната страна са правата на човека, свободният свят, демокрацията и стремежът към общностен и индивидуален просперитет на основата на свободната конкуренция, построена върху принципите на националното и международното право. От другата страна на този конфликт е нарушаването на международното право с брутални и агресивни действия, каквото бе анексията на Крим, потискането на свободната мисъл, подмяната на действителността с пропагандни внушения.

Кажете ми как Ви звучат в огледалото на този ценностен сблъсък думите на Ахмед Доган, произнесени на 17 декември, че Русия, ако трябва дори силово ще намери мястото си като световен полюс. Кого ли е виждал в огледалото Ахмед Доган, когато е произнасял тези думи?

Скъпи приятели,
За нас изборът, пред който сме изправени, никога не е бил формулиран като избор между Турция и Русия. Това винаги е бил, е и ще бъде изборът да бъдем реален съюзник и стожер на евро-атлантическата демокрация срещу беззаконието и произвола. А европейската демокрация и европейската свобода днес са съкровена кауза и на демократичната руска интелигенция и свободолюбиви граждани на Руската федерация, които по историческата си традиция на спомените много добре правят разликата между тоталитарните режими и естествения национален демократизъм.

Отговорността, свободата и толерантността са не просто наша ценностна опора, но те са заложени и в името на нашата нова партия. Общият знаменател, така да се каже, обединяващата линия, която събира в едно и също ценностно пространство отговорността, свободата и толерантността, е демократизмът. Затова ние ще бъдем демократи за отговорност, свобода и толерантност.

Ние ще бъдем ДОСТ. И кажете ми не е ли съдбовно прозрението, че ДОСТ на турски език, от персийски, означава `приятел`, при това `верен приятел`? Не е ли приятелството също една от онези обединяващи нишки, която събира в обща кауза достойни, смели и честни граждани?! Както стана дума в началото, сред нас има емблематични личности, които не само не преклониха глава, а напротив – с гордост, смелост и достойнство се изправиха срещу най-силната репресия на комунистическия режим – така наречения `Възродителен процес`.

Протестите на турците и мюсюлманите в България срещу Възродителния процес не само проправиха път към свалянето на комунистическия режим на Тодор Живков, но и отвориха вратите пред България за нейното членство в ЕС и НАТО. Така Вие, скъпи приятели, посяхте семената на демокрацията.

Преди близо 30 години беше много трудно и по-страшно. Днес е не по-малко трудно. Ние трябва да защитим каузата си и разбирането си за гражданска демокрация, да скъсаме с олигархията и задкулисието и да се върнем към перспективата на прозрачни и естествени политически отношения, просветена гражданска енергия и разбирането, че това ще бъде възможно в условията на силен, укрепнал и мултикултурен ЕС, силно, принципно и ефективно НАТО.

Нека това, което Ви казвам, да бъде своеобразен политически словесен "тост" за началото на нашия ДОСТ.

Скъпи приятели, нека бъдем истински демократи за отговорността, свободата и толерантността.

Ще завърша с това, с което започнах. Демократичната държава не може да преследва политическото различие и не може да скрие по същество антиконституционни действия за ограничаване на свободата на политическа алтернатива зад мита за националния предател и мита за протурска партия и пр.

ДОСТ ще бъде радикална натовска и евросъюзническа партия – приятел на всички натовски и евросъюзнически държави. И ако в нечий ум се върти безумната идея да потърси измислени основания за нерегистрирането на партия ДОСТ, нека знае, че присъствието Ви в тази зала днес показва, че партия ДОСТ вече е регистрирана в сърцата на хиляди избиратели и няма сила, която да я спре.
Благодаря Ви за вниманието.