Руски политолог: Защо е безсмислено да се пита - "Кому е изгодно?"
Cui bono? - коварен въпрос, когато си го задаваме извън пределите на обикновеното наказателно дело (както, всъщност, съветва римският цензор Луций Касий), за да се опитаме да анализираме политическите процеси и акции. В него се съдържат две предпоставки, и двете съмнителни: че бенефициентът е и организатор и че може да се разберат мотивите на действащия, мислено поставяйки се на негово място. Бедата е в това, че рационалността, например, на поръчителите и организаторите на политически убийства и покушения - не е нашата рационалност. Тяхното информационно поле не прилича на нашето, то се ръководи от други "входни сигнали", те имат други референтни групи, други значими аудитории.
Става дума не толкова за това, че поръчителят може да е безумец. Въпреки че, всеки изучаващ криминология знае, че гениалните престъпници и маниаците-интелектуалци, се срещат по-често в сериалите (уви, там обитават и въоръжените с технически средства експерти, както и проницателните следователи). По-важно от равнището на индивидуалния ум е обстоятелството, че в очите на поръчителя светът изглежда напълно различен в сравнение с представата на наблюдателя.
Политическата наука не установява никаква връзка между популярността на лидера и вероятността, че против него ще бъде организиран военен преврат или преврат вътре в "елита". Защо няма такава връзка? Затова, защото заговорниците не се интересуват от рейтингите. За тях нямат смисъл думите "народна подкрепа". Те не мислят в термините на изборите, международната репутация и обществената реакция. Те мислят основно един за друг: за тях са важни отношенията вътре в затворения "елит" и балансите между неговите членове.
Името на поръчителя на нападението срещу журналиста Олег Кашин случайно изплува в хода на разследването по друго наказателно дело. Никакви последствия, разбира се, това разкритие нямаше, но то потвърди това, за което всички и без това се досещаха. Каква "изгода" имаше организаторът на това мероприятие? От гледна точка на външния наблюдател - никаква. Разбира се, той не понесе и няма да понесе наказателна отговорност - политическата система го защитава от това.
Но не е трудно да се досетим, че същите тези хора, които реализират тази защита, не са му благодарили - той им създаде твърде много главоболия. Нещо повече, ако той имаше политико-апаратни перспективи над пределите на сегашната длъжност (от която той по същите тези "системни закони" не може да бъде лишен), то тази история му навреди. Колективната бюрокрация не предава своите, но и гръмките скандали с международен резонанс не обича: правилният кадър трябва да бъде тих и предсказуем. Въпреки това поръчителят направи това, което направи: в неговата координатна система загубите от бездействието са щели да бъдат повече от възможните последствия на самата акция.
Ето случай, който ми е известен от личния опит. Представете си жилищен рейдер, бандит от районен мащаб. Случаят засегна големи имуществени интереси, беше в центъра на Москва. (...) Рейдерът загуби съдебният иск по делото за тази собственост и поръча нападение за този от когото загуби. Нападението не завърши с убийство, а с тежки черепно-мозъчни травми, но това беше "работа на случая" - да се предскаже точният изход е било невъзможно нито до нападението, нито няколко седмици по-късно.
Ако застанем в позата на експерти и зададем въпроса "Кому е изгодно?", то за поръчителя случилото се е напълно неизгодно. От спорната собственост той се лиши - покушението нищо не промени. Губейки основния иск, след няколко месеца загуби и апелацията. Делото се оказа шумно и попадна в пресата. Поръчителят трябваше да спре с активностите си в оспорвания дом - всичко стана много видно. Викаха го на разпити. Понесе разходи. Загуби отвсякъде. Въпреки това поръча покушението и в своето обкръжение се показа радостен, че "интернет се взриви" (всичко това е известно от материалите по следствието).
Този човек не е идиот, той действа много разумно в рамките на своята логика и по законите на своя свят. Такъв вид престъпна група няма само един "подопечен" дом. Те могат да си позволят да загубят собственост и потенциална печалба на едно място, но за тях е смъртоносно опасно да загубят репутацията си. Те мислят за това как изглеждат сред своите - също такива бандити и свързаните с тях чиновници. Те се ръководят от спецификата на "углавния морал" (престъпния - бел.ред.), в който в отговор на всяка съпротива трябва да последва въздействие. Медийният шум за тях е изгоден, защото всява страх у сегашни или потенциални противници. В сравнение с тези съображения, всички разходи, рискове и загуби нямат значение.
"Линейните истории" като тази са удобни с това, че в тях са задействани малко участници с ясни интереси и лежащи на повърхността мотиви. В политическите процеси участват овластени групи и действащи лица, обществени обединения, средства за масова информация, криминални групировки, индивидуални психопати. На всеки играч, чиито действия анализаторът се опитва да наблюдава, се падат десет, за чието съществуване даже и не подозира. Всички те живеят в своя свят и са обвити в собствения си информационен балон. Какви цветове и петна се преливат по неговите стени?
Много по-продуктивно е да се зададе не въпросът "Кому е изгодно?", а "Какви са последствията?". Ако чуждите мотиви и интереси са ни неизвестни и неразбираеми, толкова повече е полезно да формулираме ясно нашите собствени.
доц. Екатерина ШУЛМАН, "ВЕДОМОСТИ"