Когато Путин, специалист по биенето на малките и по-слабите (от Чечня, през Грузия до Украйна), реши да уязви (някъде над 200 пъти по малката от Русия) България и я посочи като виновник за спиране на "Южен поток" по време на посещението си в Анкара на 1 декември 2014 година, българските му слуги изпаднаха за пореден път в антибългарски възторг: ето, великата страна ще строи "Турски поток" заедно с вековния ни враг Турция, а ние оставаме без нищо по вина на Запада, който ни накара да се лишим от изгодното сътрудничество с нашата освободителка. Русофилите, начело с Бойко Борисов, го удариха на извинения и до днес се молят Кремъл да ги разбере правилно: не сме виновни, натискат ни да Ви пречим и ако зависеше от нас бихме строили "Южен поток" със зъби и нокти, ей с тия две ръце!

Високопоставеният слуга на Путин Алексей Пушков, шеф на комисията по външна политика на руската Дума, обобщи дни след посещението на Путин в Анкара непреклонната строгост на руския колонизатор спрямо България: "да ви е яд", отсече този специалист по международни отношения.

Не е нужно да си голям експерт, за да знаеш, че големи и независими държави, като Индия и Китай, както и регионалната (супер)сила Турция, никога не биха позволили на Кремъл да ги използва елементарно за целите на великоруския шовинизъм и мегаломания.

Кремъл пробута обаче в България своята геополитическа  пропагандна опорна точка за "многополюсния свят", в който самонадеяно вижда себе си като обединител на държави с икономики във възход. Макар самата България да няма нищо общо нито с възхода, нито с икономическото могъщество, тук настъпи радостно блеене за края на еднополюсния свят.

По блеенето ще ги познаете онези, които се правят на "независими", но започват всеки свой дълбокомислен коментар за променения свят именно с тази констатация и стигат неизбежно до опорната подточка, според която ние трябва да постигнем "баланс" между Русия и Запада, т.е. да отстъпим от приоритетните си отношения в търговията и сигурността със западните съюзници като наблегнем на руската алтернатива "за баланс"(подразбира се, че западното влияние е вредно за нас).

Бившите развиващи се държави, споменати по-горе, отдавна надминаха Русия по много икономически показатели. Москва в същото време се опитва самонадеяно да ги обединява около себе си. Това щеше да е смешно, ако не ставаше дума за комплексирано икономическо джудже, въоръжено с ядрено оръжие, в което от няколко поколения насам СССР, прероден в Русия на Путин, влагат огромна част от несметните си национални богатства, благодарение на което дресираният да уважава силата и тоягата руски народ, подкупван цяло десетилетие от Путин с моркова на отчисленията от петролния бум, крета на опашката на народите по жизнен стандарт точно като в поговорката "вода гази, жаден ходи".

На далечна Америка (все така могъща във всяко отношение въпреки пророкуванията за нейното неизбежно загниване и загиване от поне век насам) пък съвсем не й пука. Търговията й с руското икономическо джудже е пренебрежимо малък компонент от американското добруване, за да се очаква от Вашингтон да направи каквото и да било под влияние не руското перчене с някакви потоци - бълбукащи, мъждукащи или пресъхващи още на чертожната дъска на московската геополитика.

Че турската алтернатива на "Южен поток" се спука като поредния балон над Червения площад, изстрелян с цел да разсее облаците на мрачната руска политика над Кремъл, това стана ясно и видно от поведението на преминалите в нелегалност пропагандатори на Путин в България. Туземни русофили се умълчаха на медийното си цукало и чакат сега от Москва да им сменят изцапаните пропагандни памперси. Преди да се е размирисало отново, не е лошо да проветрим с малко автентична информация.

В свободното пространство на интернет могат да се прочетат следните руски експертни обяснения (подчертавам - това са обяснения на реалностите, а не обяснения в любов) защо Турция не може да бъде употребена от Путин за неговите цели. ivo.bg ги предоставя на вниманието на своите читатели в превод на Васил Костадинов.

ivo.bg