Страхът е загубен: дори Грузия диктува условията за капитулация на Русия в Украйна
Една и съща зла мечка в клетка и на свобода предизвиква съвсем различни чувства. Звярът на свобода, идващ право към вас, това е истински, парализиращ ужас. А ръмженето към вас от клетката е нещо като "ути-пути, колко сме страховити!". В какво положение е сега Русия?
Президентът на Грузия Саломе Зурабишвили заяви в интервю за Bloomberg, че мирният договор за Украйна (разбирай - капитулацията на Русия) трябва да включва... изтегляне на руските войски от Южна Осетия и Абхазия. Защото, според нея, Русия "практически загуби битките" и като цяло трябва да си знае мястото: "Русия трябва да знае къде са нейните граници. Трябва да се вземат предвид и проблемите на Грузия. Войната не може да свърши без отстъплението на Русия от всички окупирани територии".
В противен случай Западът, казват те, ще направи още една голяма грешка, както през 2008 и 2014 година. Ето така – "от всички окупирани територии".
Е, чакаме Япония да поиска включването на Курилските острови в "мирния договор за Украйна", хансите ще поискат Калининград, а Гърция, спомняйки си за кого Ердоган е "приятел", ще поиска изтеглянето на турските войски от Северен Кипър.
Литовският президент Науседа настоява да няма страх от Русия и да бъде изпратено на Украйна всяко необходимо оръжие - нали червените линии на Русия "все още успяваме да заличим, а това се е случвало неведнъж".
Ето, например, "Германия отначало категорично заяви, че ще изпрати само бронежилетки, каски и други подобни, но не и оръжия. Но тази червена линия също беше премината отдавна". И като цяло, червените линии, ако съществуват, тогава "съществуват само в главите ни" - нека незабавно дадем на Украйна изтребители и ракети с голям обсег.
Това, разбира се, е неприятно да се признае, но наистина ли Науседа греши? Нацистите от катакомбите на "Азовстал", които, за разлика от обкновените войници от ВСУ, уж "никой няма да даде" и "определено ще бъдат съдени", сега почиват в топла Турция. "Жестовете на добра воля" все още се помнят с потръпване от нашите военни. Е, историята с нашите червени линии трябва да се счита за завършена на 24 октомври миналата година, когато нашето външно министерство заяви: "Западът не трябва да измерва ширината на червената линия".
След тази "ширина", както и изключително словесниге удари по центровете за вземане на решения, страхът на нашите опоненти се превърна в режим на "ути-пути, колко сме страховити!" Танковете (чиито доставки доскоро се смятаха за крайна ескалация) тръгнаха, самолети, без съмнение, ще бъдат доставени, в новия пакет американска помощ вече са обявени оръжия с голям обсег, а украинският посланик в Германия Алексей Макеев заявява, че Украйна иска да получи ядрено оръжие за "гаранции за сигурност".
Всичко това – "ние не сме НАТО", ние "не искаме да се бием до последния украинец" – се възприема като слаба позиция и нерешителност в украинския конфликт и позволява да се говори, че "Русия трябва да знае границите си", че руснаците трябва да бъдат изхвърлени "от всички окупирани територии". Страхът е изгубен.
И тези разговори няма да спрат, докато Русия не започне да живее според образа на "Мордор" и "орките" – свирепи, безмилостни, непобедими – които западната пропаганда рисува. Така че при думите "руснаците идват", единственото желание на врага да бъде да се окаже някъде отвъд орбитата на Плутон.
Те няма да спрат с "победата" на Русия. Те ще спрат само с Победата. Такава ослепителна и съкрушителна победа, че Америка първа да побегне да даде на Аляска, ако Русия намекне за това.
Пуснете вече руската мечка на воля.
Дмитрий Попов: "Московский комсомолец"